Читать «Опасни тайни» онлайн - страница 11

— За колко време? Един ден?

Всъщност господин Мърсър беше отменил наказанието. Всички се умълчаха и за няколко минути единствените звуци наоколо бяха цвъртенето на пържолите и песента на птичките. Ема погледна към баба Мърсър, която беше вперила поглед в сина си. Струваше й се доста странно да вижда как някой командва така господин Мърсър.

След минутка той се прокашля.

— И така, момичета, пиле или котлет?

— Пиле, ако обичаш — каза Ема, нетърпелива да смени темата. Тя седна до Лоръл в един от зелените градински столове, събрани около стъклената маса. Вратата на верандата изскърца и се отвори, пропускайки Дрейк, огромния датски дог на семейство Мърсър. Както обикновено той се отправи директно към Ема, сякаш усещаше, че момичето не се чувства удобно край него и по всякакъв начин се опитваше да я накара да го хареса. Тя колебливо протегна ръка и му позволи да я оближе. Страхът й от кучета се беше появил още когато Чоу я беше ухапал, но постепенно бе започнала да свиква с грамадното животно.

След това от къщата излезе госпожа Мърсър, стиснала в едната си ръка синьо-бяла карирана покривка за маса, а в другата блекбърито, което не спираше да звъни. Лицето й беше напрегнато, но щом видя седналите си край масата дъщери, тя се усмихна. Винаги, когато госпожа Мърсър се намираше под голямо напрежение, видът на Ема и Лоръл като че ли й оправяше настроението. Това беше нещо ново за Ема. Обикновено всичките й тъй наречени родители я гледаха с онова гладно изражение, което като че ли казваше „Къде ми е чекът?“

— И така, момичета, как беше тренировката? — Госпожа Мърсър разгъна покривката във въздуха и я разстла върху масата.

— Убийствена. — Лоръл грабна един морков от подноса със зеленчуци до грила и шумно захрупа.

Ема потрепна при избора й на дума, но се насили да се усмихне изморено.

— Трябваше да бягаме осем километра — обясни тя.

— В допълнение към упражненията? — Госпожа Мърсър стисна леко рамото на Ема. — Сигурно сте изтощени.

Ема кимна.

— Тази вечер определено ще имам нужда от един горещ душ.

— Да, и аз — рече капризно Лоръл. — Гледай да не киснеш пак половин час.

Ема отвори уста, за да каже на Лоръл, че никога не е киснела по половин час, но тогава се сети, че Сътън сигурно е правела така. Беше започнала да си съставя още един списък: По какво се различавам от Сътън. Той й помагаше да не забравя коя е. Когато беше пристигнала в Тусон, тя носеше със себе си само малка раница, която й бяха откраднали. Останалите й вещи — китарата, спестяванията й и лаптопът втора употреба — бяха прибрани в едно шкафче на автогарата във Вегас. Напоследък имаше чувството, че е оставила и истинската си самоличност в това шкафче. Единственият човек от предишния й живот, с когото поддържаше контакт, бе най-добрата й приятелка, Алекс Стоукс, с която почти не беше разговаряла след пристигането си в Тусон. Алекс си мислеше, че Ема живее щастливо със Сътън в дома на Мърсърови. Ема не можеше да й каже истината и всичките лъжи правеха разстоянието помежду им още по-трудно за прекосяване.