Читать «Лицето» онлайн - страница 7

Той се съсредоточи над напоените с ябълков сок думи:

ОКОТО В ЯБЪЛКАТА? БДЯЩИЯТ ЧЕРВЕЙ? ЧЕРВЕЯТ НА ПЪРВИЧНИЯ ГРЯХ? ИМАТ ЛИ ДУМИТЕ ДРУГА ЦЕЛ, ОСВЕН ДА ВОДЯТ ДО ОБЪРКВАНЕ?

Озадачен, той се зарадва, когато телефонът звънна малко след десет часа и го накара да напусне прозорците и да отиде до бюрото.

Беше дал на Лора Мунвес, стара приятелка от полицията на Лос Анджелис, номера на кола и беше я помолил да открие кой е собственикът й. Тя работеше в отдела за подпомагане на детективите. Само веднъж през последната година той си бе позволил да използва приятелството им по този начин.

— Намерих ти мръсника — рече Лора.

— Заподозрения мръсник — поправи я той.

— Тригодишната хонда е регистрирана на името на Ролф Хърман Рейнърд в Западен Холивуд. — Тя каза по букви всяко от имената и му даде адреса.

— Що за родители са тези, които наричат детето си Ролф?

Лора беше експерт по имената.

— Не е толкова лошо. Дори е приятно мъжествено. На старонемски означава „прославен вълк“. Итън, разбира се, означава „постоянен, сигурен“.

Преди две години те бяха ходили известно време. Итън далеч не беше се проявил като постоянен и сигурен. На нея й се щеше постоянство и някаква сигурност. Но той бе прекалено наранен, за да й даде каквото иска. Или прекалено глупав.

— Проверих дали го няма в списъците на арестуваните преди — продължи Лора. — Оказа се чист. В документите на Автомобилното управление пише, че има кестенява коса и сини очи. Пише, че е от мъжки пол. Обичам мъжкия пол. Не ми стига мъжкият пол. На ръст е метър и осемдесет и пет и тежи осемдесет и два килограма. Роден е на шести юни хиляда деветстотин седемдесет и втора, значи е на трийсет и една години.

Итън си записваше всичко в бележник.

— Благодаря ти, Лора. Много съм ти задължен.

— Тогава кажи ми колко му е дълга онази работа.

— Няма ли го в документите на автомобилното управление?

— Не питам за Ролф. Питам за Манхайм. Стига ли до глезените му, или само до коленете?

— Не съм му виждал оная работа, но не се препъва, като ходи.

— Сладкиш, кога ще ме запознаеш с него?

Итън така и не беше разбрал защо го нарича „сладкиш“.

— Ще умреш от скука с този човек, Лора, повярвай ми.

— Какъвто е красавец, не ми трябват никакви разговори. Ще му запуша устата с парцал, ще му залепя устните с лепенка и хайде в рая.

Моята работа е най-вече да държа хора като теб настрани от него.

— Труман произлиза от две староанглийски думи — отвърна тя. — Значението му е „решителен, верен, надежден, постоянен“.

— Няма да можеш да си изпросиш среща с Лицето, като ме накараш да се почувствам виновен. Освен това кога не съм бил верен и надежден?

— Сладкиш, никой няма гаранции, че заслужава името си.

— Аз не съм достоен за теб, Лора. Това, което ти предлагаш, е много повече, отколкото дръвник като мен може да оцени.

— Много ми се иска да ти видя досието за работата в полицията — рече тя. — Сигурно си събрал повече червени точки за подмазване от които и да било други сто досиета в историята на тази служба.

— Ако си свършила с обидите, би ли ми казала… Ролф. Прославен вълк. Що за комбинация е това? Какво трябва да направи един вълк, за да се прослави?