Читать «Лицето» онлайн - страница 31

— Сърдечния пристъп го е получил предишният служител на моето място, след като монахинята му се накарала яко.

Итън се наведе и измъкна бял найлонов чувал изпод количката, в който бе лежал трупът на Дъни. Чувалът имаше връвчици, на които беше закачен етикет с името ДЪНКАН ЮДЖИЙН УИСЛЪР, рождената му дата и номера на социалната му осигуровка.

Гласът на Толедано изсъска панически:

— Вътре бяха дрехите, с които е постъпил в болницата.

Сега чувалът беше празен. Итън го сложи върху количката.

— След оживяването на старицата преди петнайсет години ти правиш проверка след лекарите ли?

— Не само една, ами три-четири — заяви Толедано. — Първата ми работа, като пристигне труп, е да го преслушам. Използвам едната страна на стетоскопа, за да доловя високите тонове, и обратната — за ниските, ако има пулс или дишане.

През цялото време, докато говореше, той кимаше, сякаш отмяташе наум всяка стъпка от направеното при приемането на трупа на Дъни.

— После проверявам с огледало дали излиза дъх от устата му. Измервам вътрешната му температура, после я измервам отново след половин час и отново след още половин час, за да се уверя, че спада, както би трябвало при мъртвец.

— Вътрешната му температура! — развесели се Помпо. — Искаш да кажеш, че пъхаш термометри в задниците на мъртъвците?

— Имай малко уважение! — възмути се Хосе и се прекръсти.

Дланите на Итън се изпотиха. Той ги избърса в ризата си.

— Щом никой не може да влезе тук, за да го вземе, и щом е бил мъртъв, къде тогава се е дянал?

— Някоя от сестрите ти е погодила номер — обърна се Помпо към Толедано. — Монахините са големи шегаджийки.

Нито студеният въздух, нито белоснежните керамични плочки, нито леденият блясък на камерите от неръждаема стомана не можеха да обяснят сковаващия мраз, който бе обзел Итън.

Той подозираше, че дрехите му се бяха пропили с дъха на смъртта.

В миналото места като това не го бяха разстройвали, ала сега той бе потресен.

В графата „Близък роднина или отговорно лице“ на болничния картон бяха записани името и телефонните номера на Итън. Независимо от това той даде на измъчения служител картичка със същите данни.

На изкачване с асансьора той изслуша с половин ухо една от най-хубавите песни на „Беърнейкид Лейдис“, превърната в приспиваща боза.

Качи се чак на седмия етаж, където Дъни беше починал. Когато вратите на асансьора се отвориха, той осъзна, че би трябвало да слезе на първия подземен етаж, където бе паркиран фордът, само два етажа над градинското помещение.

Натисна копчето за гаража и се изкачи до петнайсетия етаж, преди да започне да се спуска отново. Хората влизаха и излизаха от кабинката, но Итън едва ги забелязваше.

Мозъкът му препускаше другаде. Случката в апартамента на Рейнърд. Изчезването на мъртвия Дъни.

Макар че вече не носеше полицейска значка, Итън си бе запазил полицейската интуиция. Беше му ясно, че две такива необикновени събития, станали в една сутрин, не може да бъдат съвпадение.

Силата на интуицията обаче не стигаше да му подскаже от какъв характер може да бъде връзката помежду им. Със същия успех би могъл да се опита да извърши мозъчна операция по интуиция.