Читать «Лицето» онлайн - страница 265
Дийн Кунц
Напрежението в очите на господин Труман подсказваше, че и той самият бе видял големи мазни извънземни или очакваше да ги види скоро.
— Бих искал да спя тази нощ в хола на твоя апартамент — продължи той. — Или ти можеш да дойдеш в моя апартамент и да спиш на моето легло, а аз ще се преместя на дивана в кабинета. Какво ще кажеш?
— Мога и аз да спя на дивана, за да не трябва да отстъпваш леглото си.
— Много мило от твоя страна, Фрик. Но аз вече смених чаршафите на леглото, в случай че избереш този вариант. Ако излезе, че съм ги сменил безпричинно, ще трябва да отговарям пред госпожа Макбий. Не ме поставяй в това положение, моля те.
Фрик знаеше, че господин Труман настоява за дивана с една-единствена цел — да бъде между входната врата на апартамента си и спалнята, в която спи той, не защото се страхуваше, че момчето може да падне по стълбите, докато се разхожда като лунатик в съня си, а защото имаше вероятност злосторници да разбият вратата на апартамента и да се опитат да нападнат Фрик, при което трябваше да се преборят първо с господин Труман.
Нещо ставаше тук, нямаше съмнение.
— Добре — съгласи се Фрик, притеснен, но и приятно развълнуван. — Ще се преместя в твоя апартамент и ти можеш да спиш на дивана. Много се радвам. Никога не съм спал на чуждо място.
— Е, няма да бъдеш на съвсем чуждо място.
— Няма. Но никога преди не съм влизал в апартамента ти, дори преди ти да дойдеш. За мен това е непозната територия, като обратната страна на Луната, та направо си е като преспиване на чуждо място.
Вместо да се съсредоточи над това как да се спаси да не го отвлекат и убият, Фрик се размечта как няма да си легнат до късно, ще пекат специални бонбони на шиш и седнали на пода, ще си разказват на свещи истории за призраци. Той знаеше, че всичко това е тъпо — от тъпите бонбони на шиш до тъпите истории за призраци, но въпреки това мисълта за него му беше приятна.
Господин Труман погледна часовника си.
— Скоро ще стане осем часът. — Той стана от стола и започна да слага чиниите от масата на количката от неръждаема стомана, на която ги беше докарал. — Ще откарам съдовете в кухнята и после ще те настаним при мен.
— Искам да отида до библиотеката да си взема книга — каза Фрик, макар че всъщност искаше да полее палмата.
Дори в апартамента на началника на охраната, защитен от бивш полицай, Фрик се страхуваше да отиде в банята, където със сигурност има огледала. Човек е много уязвим, когато ходи по малка нужда.
Господин Труман се поколеба, хвърляйки поглед към прозорците, към нощта, дъжда и мъглата.
— Винаги заспивам с книга — настоя Фрик.
— Добре, но не се бави. И като вземеш книгата, която искаш, веднага ела при мен.
— Добре. — Той тръгна към изхода от помещението с басейна, но спря след две крачки. — Може ли после да си разказваме истории с призраци?
Господин Труман се намръщи, сякаш Фрик бе предложил да взривят западното крило, и май дори пребледня.
— Истории с призраци? Какво те накара да кажеш това?
— Ами, ъъъъ, това е, което хората правят, когато отидат на гости с преспиване. Поне така съм чувал. —
