Читать «Лицето» онлайн - страница 26

Орденът, под чието крило беше болницата „Богородицата на Анджелис“, беше против монахините да се обличат в модерни униформи като на стюардесите. Той се придържаше към традиционните дълги до земята одежди с широки ръкави, колосан пластрон и покриване на главата.

Одеянията им бяха ослепително бели, вместо черно-бели. Като ги гледаше как се носят ефирно по коридорите, сякаш бяха духове, на Итън му се струваше, че болницата взема не просто късче земя от Лос Анджелис, а представлява мост между този и онзи свят.

Дъни беше съществувал в нещо като чистилище между двата свята, откакто четирима разярени мъже се бяха увлекли да му топят главата в тоалетната чиния и я бяха задържали натопена прекалено дълго. Парамедиците бяха изпомпали водата от дробовете му, но лекарите не бяха успели да го извадят от комата.

Когато стигна до стая 742, Итън я намери силно затъмнена. Един старец лежеше в леглото близо до вратата — беше в безсъзнание, на изкуствен бял дроб, който вкарваше въздух в дробовете му с ритмично съскане.

Леглото близо до прозореца, където Дъни беше прекарал последните пет седмици, беше празно. Чаршафите бяха изпънати, чисти и блестяха в здрача.

Удавената светлина на деня хвърляше мъгляви сиви отражения от дъждовните следи по стъклото върху леглото и създаваше впечатлението, че по чаршафите са плъзнали прозрачни паяци.

Итън забеляза, че отстрани на леглото липсва картон на пациента, и заключи, че Дъни е преместен в друга стая или са го вкарали отново в реанимацията.

Той отиде при сестрите на седмия етаж и попита къде може да намери Дънкан Уислър. Една млада сестра му каза да почака и повика по вътрешната система главната сестра.

Итън познаваше главната сестра, чиято фамилия беше Джордан, от предишните си посещения. Чернокожа, с решителната походка на фелдфебел и леко дрезгавия глас на кръчмарска певица, тя пристигна с новината, че Дъни е починал сутринта.

— Много съжалявам, господин Труман, но аз позвъних и на двата номера, които ни дадохте, и оставих съобщения.

— По кое време стана това? — попита Итън.

— Пациентът почина в десет и двайсет тази сутрин. Аз ви се обадих около петнайсет — двайсет минути по-късно.

Някъде около десет и четирийсет Итън бе застанал пред вратата на Ролф Рейнърд, разтреперан от спомена за предречената си смърт и преструващ се, че търси несъществуващия Джим Бриско. Беше оставил мобилния си телефон във форда.

— Знам, че господин Уислър не ви е близък роднина — продължи сестра Джордан, — но въпреки това не е приятно да научите така, от празното легло. Много съжалявам.

— Къде е трупът — свалиха ли го в градинското помещение? — попита Итън.

Сестра Джордан го изгледа с уважение.

— Не знаех, че сте полицай, господин Труман.

Градинското помещение беше полицейски жаргон за морга. Труповете там чакат да ги посадят в земята.

— Отделът за грабеж и убийства — отвърна той, без да обяснява, че е напуснал полицията и защо.

— Мъжът ми износи достатъчно униформи, за да се пенсионира през март. Аз вземам допълнителни часове извън нормалните ми работни смени, за да не полудея.