Читать «Джойленд» онлайн - страница 138
Стивън Кинг
Само дето аз си мислех, че има.
— Ето какво искам да знам, Майк. Жената от „Къщата на ужасите“ ли беше? Тя ли дойде и седна на леглото ти?
Очите на Майк се разшириха.
— О, не! Тя си отиде, няма я вече. Отидат ли си веднъж, не се връщат повече. Беше мъж.
През 1991, малко след шейсет и третия си рожден ден, баща ми претърпя сериозен сърдечен пристъп. Прекара седмица в окръжната болница в Портсмут, после го изписаха със строги наставления да пази диета, да свали десет килограма и да се откаже от вечерната пура. Той е сред малцината, които спазват лекарските указания, и сега, когато пиша тези редове, е на осемдесет и пет. Ако не броим отслабналото му зрение и износената тазобедрена става, още е в сравнително добра форма.
През 1973 нещата бяха различни. Според новия ми асистент за проучване (Гугъл Кроум) тогава средният престой е бил две седмици — първо в реанимацията, след това в интензивното отделение. Еди Паркс вероятно се беше подобрил в реанимацията, защото във вторника, когато Майк обикаляше Джойленд, бяха решили да го преместят в интензивното. Той получил втори инфаркт и починал в асансьора.
— Какво ти каза? — попитах Майк.
— Да събудя мама и да я накарам веднага да отиде в парка, иначе един лош човек щял да те убие.
Дали го беше предупредил още когато говорех с Лейн по телефона в салона на госпожа Шопло? Надали беше много по-късно, в противен случай Ани нямаше да се появи навреме. Попитах Майк, само че той не знаеше. Веднага щом призракът си отишъл (използва тъкмо тази дума — не бил изчезнал, нито бил излязъл през вратата или през прозореца, а си бил отишъл), — той натиснал копчето на интеркома до леглото си. Щом майка му отговорила, започнал да пищи.
— Достатъчно! — отсече Ани с тон, нетърпящ възражение. Беше застанала до умивалника с ръце на кръста.
— Не ми пречи, мамо. — Той се закашля. — Честна дума. — Отново се закашля.
— Тя е права — казах. — Достатъчно.
Дали Еди, този сприхав чудак, се беше явил на Майк, защото бях спасил живота му? Трудно е да се тълкуват мотивите на „преминалите отвъд“ (според израза на Рози, винаги придружаван от вдигнати ръце с обърнати нагоре длани), но се съмнявам. Състоянието му се беше подобрило само за седмица, а и той не я беше прекарал на Карибите, заобиколен от разголени хубавици. Но…
Бях го посетил в болницата и с изключение на Фред Дийн аз бях единственият му посетител. Дори му занесох снимката на покойната му съпруга. Вярно, беше я нарекъл свадлива тъпа мизерница и нищо чудно да е била такава, но поне си бях направил труда. А той ми се беше отплатил за вниманието. Все едно по каква причина.
Докато пътувахме към летището, Майк се приведе към нас и каза:
— Искаш ли да чуеш нещо забавно, Дев? Той нито веднъж не те нарече по име. Викаше ти
