Читать «Джойленд» онлайн - страница 135
Стивън Кинг
— Моля те, кажи, че имаш писалка или молив, Ани.
— Погледни в жабката. Ти ще позвъниш на полицията, Дев. Аз ще се върна при Майк. Ако ме арестуват, задето съм напуснала местопрестъпление… или за убийство…
— Няма да те арестуват, Ани. Ти спаси живота ми. — Докато говорех, ровех в жабката. Намерих наръчник за колата, квитанции от бензиностанции, опаковка с таблетки против стомашни киселини, пликче бонбони „М&М“, дори брошура от Свидетелите на Йехова с въпрос дали знам къде ще прекарам живота си след смъртта, но нямаше нито химикалка, нито молив.
— Не бива да се колебаеш… в подобна ситуация… така са ме учили. — Говореше на пресекулки, защото зъбите й тракаха. — Прицелваш се… и стреляш… преди… да се разколебаеш… Трябваше да го прострелям… между очите… но заради вятъра… — Пресегна се и сграбчи рамото ми толкова силно, че ме заболя. Очите й бяха огромни. — И теб ли улучих, Дев? Имаш рана на челото и ризата ти е окървавена!
— Раната ми е спомен от онзи мръсник — удари ме с пистолета… Ани, тук няма нищо за…
Обаче имаше: напипах химикалка, изтъркаляла се в дъното на жабката. Беше с избелял, но още четлив надпис „Пазарувайте в «Крюгер!»“ Няма да кажа, че тази химикалка отърва двамата Рос от сериозни неприятности с полицията, но спести на Ани разпитите защо е била в Джойленд през такава бурна нощ.
Подадох й химикалката и моя визитка. Преди да потегля за срещата с убиеца, когато се изплаших, че пропускът ми да купя нов акумулатор може да коства живота на Ани и Майк, ми беше хрумнало да се върна в къщата и да й позвъня… само дето нямах телефонния й номер. Сега й поръчах да го напише, а под номера да добави:
Включих двигателя и отоплението. Ани ми върна визитката. Прибрах я в портфейла си, пъхнах го обратно в джоба на джинсите и хвърлих химикалката в жабката. После прегърнах Ани и целунах студената й буза. Тя продължи да трепери, но не толкова силно.
— Спаси ми живота — промълвих. — А сега ще се погрижа вие с Майк да не пострадате заради мен. Слушай внимателно.
Тя ме изслуша.
Шест дни по-късно циганското лято се завърна в Хевънс Бей за последен кратък престой. Времето беше идеално за обяд на дъсчената пътека пред дома на Рос, само дето не можехме да отидем там. Мястото бе обсадено от репортери и фотографи — за разлика от двата акра, обграждащи голямата викторианска къща, плажът беше обществен. Историята как Ани е очистила Лейн Харди (който щеше да остане в историята като Панаирджийския убиец) само с един изстрел беше предизвикала сензация в цялата страна.
Не че репортажите бяха лоши. Тъкмо обратното. Уилмингтънският вестник започна поредицата със статия, озаглавена „ДЪЩЕРЯТА НА ЕВАНГЕЛИСТА БЪДИ РОС ПРОСТРЕЛВА ПАНАИРДЖИЙСКИЯ УБИЕЦ“. Заглавието в „Ню Йорк Поуст“ беше по-сдържано — „МАЙКА ГЕРОИНЯ“. Материалът бе придружен със снимки от по-младите и невинни години на Ани, на които тя изглеждаше прекрасно и много секси. „Инсайд Вю“, най-популярният за времето таблоид, пусна извънредно издание. Изкопали бяха фотография на Ани на седемнайсетгодишна възраст, направена след състезанието по стрелба в Камп Пери. Тя носеше впити джинси, тениска с надпис „Национална стрелкова асоциация“ и каубойски ботуши, държеше старовремска пушка „Пърди“ и синя лента. Редом с фотографията на усмихнатото момиче беше полицейска снимка на Лейн Харди на двайсет и една годишна възраст, направена след арест в Сан Диего (истинското име на негодника беше Ленард Хопгуд) за ексхибиционизъм. Контрастът между двата фотоса беше страхотен. Заглавието гласеше „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ“.
