Читать «Опиянена от теб» онлайн - страница 9

Огромният му възбуден член лежеше върху устните на вулвата ми и леко притискаше пулсиращия ми клитор.

— Не спирай.

— Няма. Не мога.

Обхвана дупето ми с две ръце и ме повдигна с умело движение на бедрата си. Дъхът ми замря от огромното удоволствие, което се разля по тялото ми, напрегнатите и твърди зърна на гърдите ми се допряха до неговите. Възбудата от допира до острите косъмчета беше почти непоносима. Вагината ми се сви в очакване да усети дълбокото проникване на възбудения му пенис.

Ноктите ми оставиха следи по кожата му — от раменете надолу до бедрата му. Гърбът му се изви под грубата ласка, от устните му се изтръгна ниско ръмжене, а той отметна глава, изцяло отдаден на страстта.

— Пак! — заповяда дрезгаво със зачервено лице и леко разтворени устни.

Надигнах се и забих зъби в гръдния му мускул, точно над сърцето. Гидиън изсъска и целият се разтресе.

Не можех да обуздая огромната вълна от чувства, които се надигнаха в мен — трябваше да дам воля на любовта и копнежа, на гнева и страха. И на болката. Господи, болката. Все още я усещах. Исках да се нахвърля върху него. Да го накажа и едновременно с това да му доставя удоволствие. Да го накарам да изпита поне малка част от това, което преживях, когато ме отблъсна.

Прокарах език върху едва забележимите белези, които зъбите ми бяха оставили върху кожата, той раздвижи бедра и членът му се плъзна до отворените ми срамни устни.

— Сега е мой ред — прошепна той заплашително.

Подпря се на една ръка така, че добре оформеният му бицепс изпъкна, и стисна гърдата ми с другата. Наведе глава и обхвана с уста стегнатото зърно.

Устните му горяха, имах чувството, че езикът му е направен от грубо кадифе, което се трие в чувствителната ми кожа. Когато зъбите му потънаха във възбуденото зърно, извиках, а тялото ми рязко се изви от непоносимата жажда, която прониза същността ми.

Стиснах здраво косата му, възбудата беше толкова силна, че не можех да съм нежна. Краката ми се обвиха около него и го притиснаха силно — отчаяна реакция на необходимостта да си го върна. Да го притежавам. Да го направя отново свой.

— Гидиън — простенах.

Слепоочията ми бяха мокри от сълзите, гърлото ми беше стегнато и болеше.

— Тук съм, ангелче — прошепна той, докато си прокарваше път към другата гърда с целувки.

Палавите му пръсти нежно подръпваха влажното зърно, което устните му току-що бяха изоставили, той започна нежно да го притиска, докато не издържах и се надигнах към ръката му.

— Не се опитвай да се бориш с мен. Остави ме да те обичам.

В този момент осъзнах, че дърпам косата му, опитвах се да го отблъсна от себе си и едновременно с това се стремях да съм колкото е възможно по-близо до него. Гидиън ме беше хванал като в клетка, прелъстяваше ме с прекрасното си мъжествено тяло и с интимното знание за всеки детайл от моето собствено. А аз се предавах. Гърдите ми тежаха, вагината ми бе влажна и набъбнала в очакване. Ръцете ми се движеха неспокойно, а краката ми бяха обхванали ханша му.

Въпреки това той се отдръпваше все по-далече от мен, устните му, долепени до стомаха ми, шептяха изкусителни думи.