Читать «Наричайте ме Скарлет» онлайн - страница 5

Вероятно благодарение на „събитията“ Бенедикт, Мартин и Жюлиет си взеха матурата.

Господин Тюил оставя вестника на масата и въздъхва. Родителите на Жюлиет са в пълно неведение относно сексуалния живот на дъщеря им. Тя се снабдява с хапчета антибебе с рецепти, които някакъв доктор дава на Мартин. „Той си трае, защото мисли като родителите ми, смята, че всеки път, когато се чукам, разклащам обществените устои“, обясняваше Мартин. Жюлиет палуваше далече от бащиния дом, най-често в нечий автомобил, след съботните танци. Понякога в легло, но това се случваше доста рядко, понеже любовниците й нямаха нужния жизнен стандарт, за да упражняват сексуалната си мощ върху пружиниращи матраци. Красавецът Рьоне бе първият притежател на малко студио с истинско двойно легло. „Кинг Сайз“, напомняше етикетът, закачен на един от краката на ложето.

Рьоне предлагаше почти пълен комфорт. Почти, защото, за да стигне до него, се налагаше да се катери по покрива, тъй като родителите й изискваха да се е прибрала вкъщи най-късно до полунощ. Така че тя демонстративно се прибира преди уречения час и се измъква през прозореца на стаята си. Рисковано начинание. Върви покрай улука в тъмното и се старае да се движи по ръба на плочите. Но пък си заслужава. Събота вечер в колите и в двойното легло се случват суперинтересни неща…

Те не знаят нищо за мен, мисли си Жюлиет, наблюдавайки родителите си. Аз не ги интересувам. Предпочитат да говорят за премиера Жорж Помпиду и за споразуменията от Гренел, за четвъртата седмица платен отпуск и смъртта на каноника Кир…

— Отгатнете кого видях днес в магазина?

Двамата внезапно вдигат глави.

— Сина на семейство Пенсон.

— И чак сега го казваш! Разказвай де. Синът на Пенсонови…

— Ами… живее в Париж, даде ми визитката си, в случай че замина за там.

— Много порядъчен младеж. Разправят, че бил преуспял. Онзи ден тъкмо…

Жюлиет е престанала да ги слуша. Чуди се какво да облече за танците тази вечер у Бенедикт.

Купоните у семейство Тасен са истинско събитие. Тази вечер господин Тасен е сътворил истинска илюминация, старата къща на авеню „Репюблик“ в най-изискания квартал на Питивие и цялата градина са окъпани в светлина. Обраслата с беседкова лоза и орлови нокти фасада е окичена с лампичките от 14 юли, а от широко отворените остъклени врати на партера се чува „Rain and Tears“ на „Афродитас Чайлд“.

Жюлиет стъпи накриво на покритата с бял чакъл пътека и изруга. Наведе се да разтърка глезена си и забеляза три момичета от гимназията, хванати под ръка. Трите грации, модните законодателки. В този миг през ума й мина мисълта дали не е сбъркала с избора на лилавата рокля, модел принцеса, но трите момичета я поздравиха любезно и тя се изправи, успокоена. Не, по-скоро обувките й не бяха подходящи. Сигурна съм, че обувките не са подходящи. Така или иначе, в този момент нищо не е наред. Трябва да сменя обстановката, да се поогледам наоколо…