Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 95

— Очилата ми! Някой да ми даде очилата!

Хруп!

Белите маратонки на Дики стъпкаха рамките. Дюс ококори очи. Дики се подхлъзна.

— Ааааа… — викът му бе прекъснат. На негово място се появи кръгла каменна статуя.

Дюс отново замижа.

— Изведете ме оттук!

— Държа те — викна Лала и се завтече към него. — Не се бой, аз виждам в тъмното.

— Можеш ли да ме изведеш навън? — попита той.

— При едно условие — отвърна Лала.

— Какво? — той се закашля.

— Отвори очи.

Глава двайсет и пета

Франки Дудъл Денди

— Сейди Уорлок… Су-Чин Вайнщайн… Брандън Уайт… — гласът на директора се носеше из двора на училището. Привикваше зрелостниците на откритата сцена, за да получат дипломите си. Бе стигнал почти до края на азбуката — учениците от горните класове на „Мърстон“ бяха на крачка от свободата. А Франки — на крачка от своето шоу.

— Стигна до W — обяви тя на екипа си. — Хора с X нямаме, имаме четирима с Y и един със Z. Остават петима. Ще направя последен оглед.

Членовете на Борда на равновесието гордо се изправиха — всеки на своя пост в очакване на проверката. Един бърз поглед бе достатъчен на Франки. Всичко бе изрядно.

Старомодният училищен двор сега приличаше на произведение на изкуството. Кленовете, тухлените стени и старата настилка бяха облицовани с хубав бял камък, сякаш векове наред бяха ваяни от скулптор. Бръшлянът също беше от камък. Лалетата бяха от камък. Кръглите градински маси бяха от камък. Докато се спасяваше от пожара, Дюс (окуражен от Лала) превърна цялото училище в сцена от „Флинстоун“. (Е, добре, Дюс започна всичко, но за да се довърши работата, поканиха страхотен експерт по декора — майката на Дюс. Но признанието бе за него.)

Шкафчетата не можеха да се отварят. Раниците бяха твърде тежки. И вместо официалната церемония с фанфари, зрелостниците вървяха под звуците на пневматични чукове и булдозери. Учениците се бяха борили с отживелите разбирания и изведнъж се оказаха в каменната ера. На Франки й се стори смешно… а може би беше поетично… или иронично? Екзистенциално? Както и да е, бе страхотно и си струваше да се отбележи.

И така, когато миналата вечер Хейли се обади през сълзи, че не може да направи своето шоу „Ние сме света“ в каменна градина, Франки пусна искрите в действие. Искаше нещо, което да обобщи годината, да показва, че животът не е черно-бял, а може да бъде и зелен. Не искаше да се бори за промяна, а да работи с онова, което имаше на разположение. Щеше й се да приема, не да отхвърля. Та всичко през изтеклата година бе свързано точно с това.

Така че, сътвориха „Каменното училище — роман в графити“. Всяко дърво, тухла и скала бяха изрисувани с цветни тебешири. Имаше и графити, които документираха най-запомнящите се моменти от годината. За тебешира отговаряше Гулия. За рисунките — Джаксън. Брет, Хийт и Айриш Еми снимаха с камера, а Хейли трябваше да посреща гостите и да ги отвежда до масата със закуските. Задачата не беше непосилна, но Хейли, както и петнистото й лице, явно имаха нужда от почивка.

— И накрая — Жалбин Йелпс, — рече директорът Уикс.