Читать «Балада» онлайн - страница 136

— Можеш да избереш — каза Кернунос. — Когато изгориш, можеш да избереш сама да се преродиш като човек. Направих това предложение и на сестра ти, но тя го отхвърли с насмешка. Погледнах в бъдещето и видях, че и ти ще направиш същото.

— Няма — настоях аз. — Не си видял правилно.

Господарят на мъртвите пристъпи бавно към Джеймс.

Брадичката на гайдаря беше дръзко повдигната. Бях ужасена от изражението на лицето му — очаровано, запленено. Все още не бяхме споменали нищо за избора, който му предстоеше.

— Може би. Това беше преди гайдаря. Гайдарю, знай, че хората, които поискат да напуснат царството ми, не могат да го направят.

Джеймс не трепна. Повдигна нагоре лявата си ръка, тази, която не държах, за да може Кернунос да види думите, изписани върху нея; част от тях бяха стари, неизмити, но имаше и съвсем прясно добавени. Там пишеше клада.

— Но аз ще го направя. Нали?

Звучеше леко разочарован.

Кернунос го погледна. Не ми хареса изражението му: оценяващо и гладно.

Джеймс продължи:

— И двамата го знаем. Защото аз ще бъда там, на Хелоуин, с нея. Знам, че не изпитваш същото като мен, защото аз съм човек, но знам и че те е грижа за Ноала. Не искаш тя да бъде сама на кладата.

Рогатия се обърна бавно към него.

— Ти не се страхуваш от мен, гайдарю. И не се притесняваш дали ще напуснеш това място или не. Затова ще си тръгнеш.

Джеймс извърна лицето си от двама ни. Не виждах изражението му, а вече не чувах и мислите му и той ми се струваше ужасно отдалечен. Все още стисках ръката му, но тя беше студена и неподвижна. През последните няколко дни бях забравила, че когато го срещнах, той преследваше смъртта.

Кернунос приближи към мен, върховете на рогата му отместиха крехките филизи на листата над нас и аз се почувствах млада и слаба в неговата сянка.

— Дъще, разбираш ли какво ти казвам?

Кимнах съвсем леко.

— Когато отиваш на кладата, носи черно, дъще. И ти, и гайдарят. Покрийте телата си с черни одежди, за да не могат да ви съзрат моите гладни мъртъвци. — Кернунос постави една от съвсем обикновено изглеждащите си ръце на рамото на Джеймс и той трепна, сякаш беше забравил, че сме тук. — Джеймс Антиох Морган — каза Господарят на мъртвите и когато произнесе името му, то прозвуча като музика. — Ще бъдеш призован и ще трябва да направиш своя избор. Направи правилния.

Очите на Джеймс проблеснаха в мрака.

— Кой е правилният избор?

— Онзи, който ще те нарани — каза Кернунос.

Джеймс

Смъртта мирише като торта за рожден ден. До това заключение стигнах, защото на сутринта, след като се срещнахме с Кернунос, ние направо воняхме на пушек. Е, не съвсем като от торта, но поне като от свещичките на рожденика. Като миризмата, която остава, когато ги духнеш. Бяхме пропити с нея, дрехите ни, косите, всичко…

— Джеймс Морган, няма да загубя работата си заради теб. Събуди се.

Първото нещо, което видях, след като бях мъртъв, бе Съливан, лицето му като силует на фона на светлото, осеяно с облаци небе. Първото нещо, което почувствах, беше болката в лицето ми, пареща и кънтяща.