Читать «Куртоазни новели-ле» онлайн - страница 84

110

Ст. 472: Мотивът за анонимния двубой между баща и син е познат и в древността (Лай, убит от сина си Едип; Одисей, посечен от сина си Телегон, който търси баща си…). Малко преди Мари дьо Франс анонимната епическа поема Гормон и Изамбар (~1130) описва епизод, в който синът (Изамбар) побеждава в двубой баща си Гормон, оставя го жив и се оттегля, без да го познае. Разбира се, всеки път мотивът има различно значение според художествения контекст, в който е вграден. В Милон противопоставянето между бащата и сина е в подкрепа на идеята за приемственост. А тя е важен елемент в този разказ за трайната любов.

111

Ст. 501: Синът на Милон възнамерява да убие съпруга на майка си. С това той би постъпил като Йонек. Но в случая Мари предпочита по-мек изход от ситуацията: съпругът почива внезапно и любимата на Милон възвръща свободата си.

112

Ст. 59: Според Жан Ришнер, подготвил авторитетното издание на „Ле“ от 1973 г., стих 59 трябва да се изписва както следва: „Li uns de l’autre le saveit“, тоест „Всеки един от тях знаеше за другите“. Лоранс Арф-Ланкнер, отговорен редактор на изданието от 1990 г., по което е направен българският превод, приема интерпретацията на Ришнер. Описаната от Мари ситуация е безпрецедентна за литературата по онова време: дама приема четирима ухажори, защото всеки от тях е достоен, а тя не може да избира; от друга страна, всеки от ухажорите е избрал да обича дамата, знае за своите съперници и не се опитва да ги елиминира. Тази неправдоподобна ситуация напомня за умозрителните любовни казуси в За любовта на Андре Капелан, който очевидно има повече опит в схоластиката, отколкото в любовта.

113

Ст. 183: Първоначалното поведение на дамата може да се тълкува като илюстрация на встъпителните разсъждения на Мари за влюбчивостта и лекомислието на жените. Скръбта на героинята по тримата убити ухажори говори за по-дълбоки чувства, в които долавяме и трагични нотки.

114

Ст. 206: Любовното щастие на героите на Мари е краткотрайно. Писателката обвързва този свой екзистенциален възглед с друг, естетически, за ролята на изкуството като средство за възпоменание и за увековечаване на мимолетното чувство. Освен Нещастникът, показателни „ле“ в това отношение са Славеят и Орловите нокти. Фабулата в тези три „ле“ води до вътрешната необходимост от творчество като сублимация на непълноценно изживяната любов. Този елемент от фабулата влиза в съзвучие и с творческия процес при Мари дьо Франс, която пише, за да увековечи мимолетно преживяното и устно възпятото.

115

Ст. 237: Двете заглавия на разказа отразяват две различни гледни точки — тази на дамата и тази на ранения рицар. Подобно раздвояване на повествователната перспектива не се среща на друго място у Мари дьо Франс. Обикновено тя постига многозначност по линия на символите и на елиптичното повествование.

116

Ст. 7: Освен устни източници, Мари споменава и писмени. Очевидно става дума за роман за Тристан и Изолда, който не е оцелял, но е послужил като основа на други творби на същата тема, създадени в края на XII в.