Написах вече много песнии чувствам, че ще ми е леснода продължа, за да предамвъв стихове каквото знамза рицаря прочут Йонек, [5]за татко му Мулдумарек,а също за оназ страна,в която своята женатой срещнал, за дома, къдетобило отгледано момчето. [10]В Британия владетел старживял и, като господармогъщ, налагал си власттанад град Карвент и областта —там, где тече река Дюела. [15]Издигнал яка цитадела,богатства насъбрал безбройи тъй като възстар бил той,си казал, че е крайно времесъпруга млада да си вземе, [20]защото много искал тяда може да роди деца,които хем да продължатрода му, хем да наследятбогатствата, които имал. [25]Девойка с хубост несравнимастарикът взел си за съпруга,от род най-достолепен… Другатакваз не можете открив Линкълн, в Ирландия дори. [30]Разяждан от любов ревнивакъм своята жена красива,той я държал все под надзор(като във истински затвор)в голяма стая, гдето само [35]била допускана сестра му —вдовица, вече побеляла,която зорко я следяла.А там, доколкото аз зная,и други дами в друга стая [40]живеели, но никой пътте не могли да посетятзатворницата клета… Тяпет-шест години в крепосттаостанала като престъпник [45]и никой близък там не стъпил.Но и отрок не се родил.Така ревнив съпругът бил,че никой (ни камериер,нито слуга, ни портиер) [50]не влизал в стаята, в коятобила затворена жената.А тя, все тъй печална, бледналелеела една последнанадежда — чакала смъртта. [55]Но ето, че през пролетта,щом първите лъчи изгрелии птичките в леса запели,мъжът за лов се пригласили на сестра си наредил, [60]щом той излезе през вратата,да я затвори. И сестрататъй сторила. А после взелапсалтир и в него се зачела,без за жена му да се сети. [65]Когато почнало да светипо-силно слънце на небето,с горчиви сълзи на лицетожена му, виждайки, че нямадруг никой в стаята голяма, [70]горчиво почнала да стене:— Ах, Господи, защо на менети отреди съдба такава!Какво ли друго ми оставаосвен от този мрачен кът [75]умряла да ме изнесат?Защо ли луда ревност карасъпруга ми от изневярада се бои? Как да отидана църква, близки как да видя? [80]Бих гледала с добро окона вас, съпруже мой, акосъс нещо ме поразвлечете.Родителите ми, проклетидано да са, да идат в ада, [85]защото още много младаме дадоха на този старревнив и властен господар,с пробудени младежки сили.Защо не са го потопили [90]на ада в огнената лавав деня, когато бил кръщаван!Аз чувала съм разни хораот тази област да говорят,че на онез, които страдат, [95]понякога пък им се падаи чудеса да изживеят,и радости да ги съгреят.Например рицари достойнинамират си красиви, стройни [100]жени от висше потекло.Нещастни дами би моглов мъже прекрасни да се влюбяти без честта си да загубят,да си живеят с тях щастливи. [105]Всесилни Боже милостиви,стори така, че и за менда стане чудо някой ден! Щом промълвила си молбата,огромна птица чудновата [110]се през прозорчето проврялаи мигом в стаята влетяла:сокол грамаден мигновенопред нея кацнал. Изумена,тя вгледала се в тази птица, [115]която в млад и снажен рицарпревърнала се… А женатас воал закрила си главатаот ужас и от удивление.Младежът, за успокоение, [120]я поздравил с дълбок поклони казал със прочувствен тон:— Госпожо, нищо страшно няма.Соколът е една голямаи горда твар. Не се чудете, [125]а любовта ми приемете.Обичам ви от дълго време.Откакто тази страст обзе ме,едничко нещо исках аз —да знаете, че само вас [130]обичал съм и ще обичам,на вас душата си обричам.Любима, вече ви го казах…Уви, не можех да излязаот моя край, преди да бях [135]дочул аз призива ви плах.Достигна той до мен и ето:на вас отдавам си сърцето. Жената се успокоила,главата бавно си открила [140]и му отвърнала, че тяне ще страни от любовта,че щом на Бог се уповават,не ще я нищо спре тогава.Тъй снажен и красив бил той, [145]че тя такъв в живота свойвсе още не била видялаи занапред едва ли щялада види… — Аз, госпожо, знаядълга си… Никак не желая [150]мен някои да ме винят,че аз не съм, във своя път,зачитал нашия Създател,върховния доброжелател,избавил ни от ред беди [155]и от неволи зарадиадамовото прегрешение.Бог е живот и просветлениеза грешните… Тъй е билои иначе не би могло. [160]Щом се съмнявате, тогазнека свещеник тук при васда дойде да ви причести,(уж Бог греха ви да прости).Ще се превърна аз в туй време [165]в самата вас и ще приемапричастието примирено,както от Бог е отредено. Допаднала й таз идеяи го допуснала при нея [170]да легне, ала ни с милувка,нито с прегръдка, ни с целувкатой не посмял да привлечелюбимата. Но ето, четам влязла старата от сън [175]да я събуди, че навънотдавна слънцето блестяло.Без да помръдне свойто тяло,тя вид страдалчески си далаи пред сестрата настояла [180]да доведат тозчас у тяхсвещеник, че било я страхда не умре непричестена.— Госпожо, брат ми този ден ена лов — отвърнала сестрата. — [185]Почакайте. Ключ за врататаосвен аз, никой друг тук няма. Ала подучената дамапресторила се, че припадаза най-голяма изненада [190]на старата. Веднага тяоще от входната вратасвещеник викнала. Той мигомсъс просфората си пристигнал:тъй рицарят се причестил [195]и от потира вино пил.След туй свещеникът излязълот стаята тъй, както влязъл.Последвала го и сестрата…Възлюбените във кревата [200]останали и се отдалина своята любов. Едва лидруг някой тъй щастлив е бил.Накрая, щом той промълвил,че трябва да си заминава, [205]тя почнала да настоявада идва колкото се можепо-често. — Бих могъл, госпожо,щом призовете ме, завчасда дойда да се видя с вас. [210]Но трябва много да се пазими то най-вече от оназистарица, тя ще ни следии брат си ще предупреди.А щом ни тайната узнаят, [215]уви, фатален ще е краят. Заминал рицарят, а тяси легнала и сутринтасе чувствала напълно здраваи вече взела да отдава [220]на външния си вид внимание.Обзело я едно желание:по цял ден да стои сама,а щом мъжът й от доманавън излезе, да приеме [225]младежа, без да губи време,та радост с него да дели.Ех, дано Бог благоволии в бъдеще да продължававсе тъй тя да се наслаждава [230]на тези срещи въжделени!От тях напълно промененабила… Съпругът й обачебил изненадан от това, чепред огледалото я сварвал [235]лицето да си издокарва,и със сестра си споделил,като дори се усъмнилв предаността й. Но сестра муго уверила, че тя само [240]при нея влиза, че мъж другизобщо не е стъпвал тук.Но пък била със впечатление,че в някакво усамотениесъпругата му предпочита [245]сега да й минават дните.— Аз — рекъл той — ти имам вяра,но нещо вътрешно ме карада проверим. Щом сутринтаизляза, входната врата [250]добре след мене затвори,а след това се престори,че и на теб ти се налага,да тръгваш, но се скрий веднага,тъй че да разбереш тогаз [255]какво я радва в този час. След тази подла уговоркате се разделят. Колко горкае участта на тез, коитопопадат в клопката на злите [260]и отмъстителните хора!Два дена след това сеньорътсъпругата си известил,че кралят го извикал били че след малко заминава. [265]А старата сестра тогавазад някакъв декор се скрилаи много зорко проследилакакво извършвала жена му.А тя, в леглото, това само [270]очаквала: лек вик надала,любимия си призовала,и той, преди да мине час,пристигнал. С тих и нежен гласте свойте чувства споделили [275]и най-подир се разделили.Макар че старата видяла,че влиза мъж, тя не разбралакак тъй се е сокол оказалв момента, в който той излязъл. [280]Уплашила се тя и щомсе върнал брат й в своя дом,съвсем подробно му предалакак случката се разигралапред нейните очи. Мъжът [285]разпоредил да изковатведнага шишове големисъс върхове добре калени,дори по-остри от бръснач.Донесъл ги един ковач [290]и много здраво ги забилв прозореца, където билмладежът минал преди малко.Ах, Боже мили, колко жалко,че рицарят представа нямал [295]за тази пъклена измама.Нощта несетно превалилаи щом зората зазорила,съпругът, който бил готовуж рано да върви на лов, [300]бил съпроводен от сестратадо входа, после тя врататазаключила и се прибрала.А пък жена му си лежалаи чакала, нетърпелива, [305]мига на срещата щастливасъс рицаря: даде ли знак,любимият ще дойде пак.И долетял той отдалече,ала прозорецът бил вече [310]цял в шишове… Един, за жалост,забил се в неговото тялои от плътта му нараненапотекла струя кръв червена.Разбрал той, че след тази рана, [315]уви, жив няма да остане,макар и трудно се привдигнал,до своята любима стигнали се отпуснал на леглото.Тя ужасила се, защото [320]съгледала следи от кръв.Младежът заговорил пръв:— Ах, мила, любовта без време,уви, живота ми ще вземе.Предупредих ви предвидливо, [325]че вашата непредпазливостще бъде пагубна за нас. При тези думи тя в несвястизпаднала… Щом се свестила,той се захванал свойта мила [330]настойчиво да убеждава,че вредно е да се отдавана мъката, че носи тяплода желан на любовта:от него щяла син да има, [335]красив син, с храброст несравнима.— Кръстете туй дете Йонек.Най-верният на вас човекще е синът ни един дени той ще отмъсти за мен. [340] Обаче раната, уви,обилно взела да кърви,покрусен, рицарят излязъл,и вик раздиращ сякаш срязалгръдта на неговата мила. [345]Да го последва тя решилаи от прозореца, високнад двайсет стъпки, със отскокнакъм земята полетяла.Като по чудо оцеляла, [350]все по следите от кръвтадо хълм висок отишла тя,отвор окървавен видяла,по прясната следа разбрала,че точно там младежът мил [355]наскоро явно се е скрил.Без да се колебае, влязлавъв дупката и щом излязла,съгледала трева зелена —и тя била окървавена. [360]Макар че ужас я обхванал,тя минала една полянаи се оказала пред граднеописуемо богат,със вход величествен отпред, [365]със здрави крепости отвред,а покривите и стенитекато че от сребро били те.Встрани се виждали блата,с гори обраснали плата, [370]край кулата течала бистрарека и много сгоден пристанотварял се накъм морето.Откъм страната на полетотя влязла през врати чудесни [375]в града и по следите пресниот кръв тя стигнала до замък,издигнат от най-хубав камък;следи от кръв личали дажетук-там из залата с паважа, [380]но докато дотам вървяла,ни мъж, нито жена видяла.В широка стая, на креватбил легнал рицар непознат,тя по-нататък продължила [385]и във съседната откриладруг рицар, също спящ. Накраявидяла в следващата стаяна рицаря ранен леглото.От злато и сребро било то, [390]а на чаршафите, с коитотова легло било покрито,не им се знаела цената.На свещници от чисто златогорели свещи: тях едва ли [395]ги биха и за цял град дали.Лежел там рицарят любими тя от смут неустоимвръз него паднала в несвяст.До своите гърди тогаз [400]притиснал той жената мила,а щом като се тя свестила,тревогата си превъзмогнали рекъл: — Моля ви, за Бога,да си вървите. Този ден [405]ще е последният за мен.Във траур всички ще потънати ако ви до мене зърнат,ще кажат, че заради вассмъртта си съм намерил аз [410]и може зло да ви направят,пък аз не искам тъй да става.— Ах, мили мой, — му рекла тя, —аз предпочела бих смъртта,а не да се завърна там, [415]при своя мъж, защото знам,че начаса би ме убил. Тогава той й подарилвълшебен пръстен, който можели яд, и гняв да уталожи, [420]той щял мъжа й да заставиза тази случка да забрави.А после своя меч й дал:на бъдещия син той щялда служи, щом и той доспехи [425]надене, та безброй успехив турнири рицарски да има.След туй на своята любимазаръчал някой божи денведно със своя син рожден [430]и със мъжа си да отидатвъв манастира, за да видяткъде почива му прахът,с подробности да разбераткак той издъхнал е трагично, [435]и там на своя син тя личнода предаде тогава меча,да му разкаже издалечекой е баща му, как роден е…Накрая дал й да надене [440]по-подходящо облекло,в което трудно би моглода бъде пътьом разпозната,и й напомнил шепнешката,че време е да си отива. [445]Без да оказва съпротива,тя си заминала с надежда,че с този пръстен, с таз одежда,с тоз меч, каквото и да става,тя всичко ще преодолява. [450]Едва излязла тя извънстените на града и звънкамбанен тъжно проехтял:Това бил знак, че е умрял.От болка помътнял умът й [455]и тя припаднала три пъти.Когато вече се съвзела,по стръмен хълм тя път поелаи най-подир се озовалапак в своя край и заживяла [460]в семеен мир със своя мъжи го не чула ни веднъжза нещо да я обвиняваили да й се подиграва.Когато се синът родил, [465]заръката на своя милтя спазила и той бил кръстенЙонек. Макар че бил невръстен,синът бил приказно красив,а щом порасъл, по-учтив, [470]по-щедър и по-смел мъж младвъв кралството не бил познат.Дошъл очаквания ден,когато той бил посветенвъв рицарство… [475] В град Карлеонв чест на светеца Ааронпровеждал се голям събор.В зори известният сеньоржена си и сина си взели към събора път поел, [480]обаче знаел ли къдесъдбата ще го отведе.Слугата, който той наел,в чудесен замък ги завел,там имало и манастир [485]с благочестив и предан клир,и след гощавката богата,предложена им от абата,те там прекарали нощта.Събудили се сутринта, [490]били на меса в храма божи,след туй духовникът предложилабатството да посетят,във столовата да ядати в манастирските покои [495]той ги въвел… Като към своинай-близки хора се държалабатът. Гостът не можалда не изкаже почитаниекъм проявеното внимание. [500]Те посетили този денедин голям гроб, украсенс бродерии невероятни,с коприни, с орнаменти златни.Около гроба те видели [505]как двадесет свещи горелина свещници от злато чисто.Кадилници с фриз аметистовразнасяли тамянен димв чест на покойника любим. [510]Дошлите рекли да попитаткого тъй местните почитати чули как те обясняватпрез сълзи на кого отдаваттова заслужено внимание. [515]Той бил със рядко обаяние,добър, смел, силен: в този святтъй личен мъж не бил познат.Той в своята страна бил крали с подвизи безчет блестял. [520]Обаче бил в Карвент подмаменот някаква красива дама,неверни хора ги разкрилии подло рицаря убили:— Откакто тази драма стана, [525]за съжаление останабез свой крал нашата страна.Но знаем, че от таз женасин има той, син възмъжали него чакаме за крал. [530] А майката, при тез слова,тозчас обърнала главакъм свойта рожба: — Сине мил,навярно Бог е отредилтака да стане… Тук в пръстта [535]почива твоят скъп баща.Умря той като мъченик,погуби го ей тоз старик.Преди да се родиш, той речети, сине, да му носиш меча, [540]за теб до днес го пазих аз. Разказала тя с тръпнещ гласпред насъбралите се хоранакратко своята история.След туй в несвяст се олюляла [545]и върху гроба му умряла.Синът със меча на бащатаотсякъл със замах главатана пастрока си — той убилвиновника и отмъстил [550]за стореното зло. Когатов града се чула новината,със ритуал незабравимв един гроб с нейния любимбила погребана жената [555](да й закриля Бог душата!).А пък народът си избралЙонек за свой достоен крал.На тези влюбени, във стих,аз песента си посветих: [560]да спомня как в любов живелии как от любовта умрели.
