Читать «Куртоазни новели-ле» онлайн - страница 21

Тук следва разказ интересен за рицар, с подвизи известен, роден в Бретан и там живял, познат под името Ланвал. По Петдесетница повел [5] Артур войска към Кардуел, защото готвел се за бой със пикти и с шотландци. Той премислял как да ги накаже, понеже и децата даже [10] от набезите им пищели, а в Логър — в кралството му — цели села били опустошени. На всички свои приближени от свойта славна Кръгла маса, [15] които рицарският цвят са, най-щедро кралят предоставил жени, земи, ала забравил Ланвал. От цялата му свита нито един не се опитал [20] Ланвал да подкрепи: от завист, че имал той безброй прояви на смелост и на доброта и бил с неземна красота. Съвсем бездушно отношение, [25] и упреци и омерзение очаквали го, ако зло се случи. С кралско потекло и с благородство той се славел, но бил далече изоставил [30] земите си. На този крал Ланвал изцяло се отдал, блестял той в неговата свита, а не помислял да го пита за някакво възнаграждение. [35] Но от това пренебрежение обиден бил и оскърбен. Тъй би се чувствал един ден всеки от вас, добри сеньори, ако, без ничия опора, [40] случайно озове се в чужда земя, без близки, в крайна нужда. Ланвал така потиснат бил веднъж, че той на кон решил да се разсее из полето, [45] пояздил и се спрял където протичала една река. Протегнал рицарят ръка, понечил да свали юздата и забелязал, че краката [50] на коня силно се тресат. Ланвал прегънал един път палтото си и след това на него прислонил глава и се отпуснал да полегне, [55] ала не можел да избегне обзелото го отчаяние. Но на известно разстояние видял по тучната морава, че две девойки се задават — [60] с лица неземни, пременени с одежди пурпурно червени. Наглед по-старата от двете вървяла със леген в ръцете (от чисто злато бил направен [65] и по изящност нямал равен). А другата с пешкир в ръка до нея крачела… Така до рицаря те приближили. Пред тези две девойки мили [70] направил той поклон учтиво, отвърнали те приветливо и рекли на Ланвал веднага: — От господарката ни драга сме пратени, сеньор, при вас. [75] Тя ви очаква в този час ей там, в чудесния заслон.         Без да погледне своя кон, който в ливадата пасял, тозчас с тях тръгнал и Ланвал. [80] В неземно хубав замък той проникнал. Аз не зная кой би купил с нужните пари едната му стена… Дори и Август, властелинът в Рим, [85] по мощ и слава несравним, и знатната Семирамида едва ли биха те могли да се мерят с тоз невероятен дом, чийто връх с орел от злато [90] тъй ослепително блестял. Днес на земята никой крал, бил той от всички най-заможен, прекрасния орел не може купи, каквото и да стори, [95] нито чудесните подпори, нито въжетата двуредни. Там таз девойка ненагледна живеела. По красота дори най-свежите цветя [100] бледнеели, сравнени с нея. Ланвал заварил тази фея отпусната върху легло тъй хубаво, че би могло по стойността си да възлиза [105] колкото цял дворец. По риза била, но пурпурно манто покривало гърба й… То чак от Александрия явно донесено било отдавна. [110] Единствено били открити лицето й, вратът, гърдите; а те — дори от сняг по-бели. Един в друг двамата се взрели и тя му рекла: — Драги, аз [115] пристигнах тук заради вас. Ако сте с мен добър, учтив, ще ви направя по-щастлив от всеки граф, барон и крал. Обичам ви до смърт, Ланвал. [120]         Любовен пламък в миг обгърнал сърцето му и той отвърнал: — Девойко, ако любовта ви способна е да ми достави такава радост, нищо мен [125] не ще ме отдели и ден от вас: на всичко съм готов заради нашата любов. И лудост бих могъл да сторя…         Като го чула как говори, [130] сърцето й се разтуптяло и своята любов изцяло на рицаря дарила тя. Била безмерна радостта, с която тя го озарила. [135] Освен това му подарила в обилие сребро и злато, за да ги харчи докогато е жив и здрав на този свят. Ланвал почувствал се богат, [140] усетил радост да прелива в душата му. Но разсъдлива била девойката: — Бъдете дискретен, мили! Запазете във пълна тайна любовта ни, [145] за да избегнем нежелани последици. Ако се случи за нея някой да научи, аз ще изчезна надалече и няма да съм нивга вече [150] в обятията ви, мой скъпи.         Ланвал заклел се да постъпи така, че да избегнат злото и се отпуснал на леглото при нея. Там и през нощта [155] щял да остане той, но тя му рекла: — Много съм щастлива с вас, мили мой, ала не бива тук да нощувате. Станете, че вече мръква. И помнете, [160] че щом решите някой ден пак да се срещнете със мен на място тайно, безопасно, аз ще съм винаги съгласна на порива ви да отвърна [165] и влюбено да ви прегърна. Но нека друг не научава туй, дето помежду ни става.         Ланвал, щастлив, че тя се врича от все сърце да го обича, [170] целунал я, а после станал, да се облича се захванал и тъкмо в тоз миг двете мили девойки пак се появили с такива хубави одежди, [175] че щом ги сложил, той изглеждал по-прелестен от всеки мъж. Девойките още веднъж се върнали, но този път с вода и кърпа, та мъжът [180] преди храна да си измие ръцете и да ги изтрие. Вечерята била изкусно приготвена. Къде по-вкусна! Но най-доволен бил Ланвал, [185] че можел, докато ядял, любимата си да целува и в унес да й се любува. Но след вечерята, уви, налагало се да върви [190] накъм Артуровия стан. Довели коня, оседлан, и след като си сбогом взел, Ланвал обратно път поел, но се извръщал многократно [195] назад: съвсем невероятно било това му приключение. Обзет от смут и от съмнение, Ланвал се в Кардуел прибрал и още тази вечер дал [200] пир, неизказано богат, за всички хора в тоя град. Не знаел никой как така се случва, че Ланвал с ръка широка щедро средства давал [205] на всеки, който се явявал: Ланвал нещастници дарувал, Ланвал пленени откупувал, Ланвал помагал на жонгльори, на бедни рицари от двора, [210] Ланвал на свои и на чужди раздавал, ако имат нужда, пари, и злато и сребро. Със радост вършел той добро, но най-доволен бил, че има [215] възможност своята любима и през деня, и през нощта да среща и че вечно тя се отзовавала, когато му закопнявала душата. [220] Един ден, същата година, (Свети Йоан бил тъкмо минал) събрали се тридесетина придворни сред една градина, в съседство с кулата, в която [225] била кралицата. В палата сред другите били Говен и братовчедът му Ивен. И в даден миг Говен, когото почитали навред, защото [230] той смел и благороден бил, на рицарите заявил: — Сеньори, некоректни бяхме и много лошо се държахме с добрия, с щедрия Ланвал, [235] син на могъщ, почитан крал. Той трябва да е тук, при нас!         И няколко от тях тогаз открили го, с молби успели да го склонят и го завели [240] при другите — да се развлича на воля, както той обича. Облегната на парапета, кралицата била обзета от смут, щом в групата се взряла [245] и рицаря Ланвал познала. Придворните си дами тя повикала и слязла с тях, за да потърсят развлечение сред рицарското обкръжение. [250] Щом рицарите ги видели, със радост дамите приели и им протегнали ръце с усмивка ведра на лице. Единствено Ланвал стоял [255] встрани от тях, погълнат цял от мисълта пак да отиде с любимата си да се види, да я целуне и прегърне. Той не желаел да обърне [260] внимание на тържествата — не радвали му те душата. Кралицата не се стърпяла и при Ланвал се озовала, защото имала желание [265] най-съкровеното признание да му направи и му рекла: — Като че вечност е изтекла, Ланвал, от оня ден, когато по вас ми закопня душата. [270] Обичам ви, ценя ви много… Бъдете сигурен, ей Богу, че зарад любовта към вас пожертвала бих всичко аз. — Кралице — рекъл той — не бива [275] да се оплитаме в такива интимни връзки, че за мен дългът към краля е свещен. Не ще му изменя.                                 А тя, под напора на яростта, [280] отвърнала му гневно: — Зная, че за любовната омая душата ви, Ланвал, е чужда, че от жени тя няма нужда, защото искате със млади [285] мъже да търсите наслади… Аз чудя се как в своя двор Артур търпи такъв позор.         Ланвал, с горчилка на сърцето, й казал нещо, за което [290] отпосле много съжалявал. — Кралице, нямам и представа за споменаваните връзки. Макар че с тези думи дръзки на яростта ви се обричам, [295] ще ви призная, че обичам и съм обичан от жена прекрасна: в цялата страна по красота тя надминава онез, които аз познавам. [300] И нейната слугиня даже, сравнена с вас, ще се окаже по-стройна, по-добра, по-мила…         Кралицата се разгневила, обидена и унизена, [305] като от болест поразена, в покоите си се прибрала, във своето легло се свряла и се заклела да не става, да не излиза дотогава, [310] дордето от самия крал безсрамният и груб Ланвал не си получи наказание за непристойното държание. И тъй като денят превалял, [315] от лов завърнал се и кралят и улова богат показал. Щом той в покоите си влязъл, миг след това се появила кралицата и заявила, [320] разстроена и просълзена, че от Ланвал опозорена била тоз ден: понеже тя отхвърлила му любовта, той я обидил, унизил, [325] като признал, че влюбен бил в девойка с хубост на богиня, а тя пък имала слугиня със грациозност всепризната и че засенчвала самата [330] кралица… Крал Артур веднага заклел се, че тоз рицар нагъл ще бъде на въже качен или на клада изгорен за таз обида непростима, [335] а после наредил на трима барони да го доведат. Как скръбен бил Ланвал на път за своя дом: той бил загубил девойката, която любел, [340] защото клетвата погазил и любовта си не запазил във тайна, както обещал. В плен на неистова печал, напразно той я призовавал, [345] за думите си съжалявал, проклинал се и се упреквал, но неговият глас отеквал като в пустиня, без ответ, и той се чувствал толкоз клет, [350] че на живота си без малко щял край да сложи. Колко жалко, че той в това си положение не виждал път за избавление! Щом пратениците на краля [355] пристигнали и му предали какво Артур е наредил, Ланвал по-скоро склонен бил на място да го умъртвят, а не да го срази гневът [360] на краля. Тъжен и унил, пред крал Артур се той явил. — Васале, — рекъл кралят строго, — обидили сте твърде много кралицата, а с този жест [365] засягате и мойта чест. Изглежда, че сте полудял, щом безогледно сте твърдял, че имате жена любима, по хубост с друга несравнима, [370] и че слугиня има тя, която с ум и красота съпругата ми надминава…         Ланвал отвърнал му тогава, че е за него немислимо [375] интимност и любов да има с кралицата, и съжалил, че пред жена му е разкрил каква девойка е залюбил и че нелепо е загубил, [380] чрез недискретност непростима, навеки своята любима. Вбесил се от това признание Артур и свикал заседание на хората си да решат [385] какъв урок да му дадат, а не впоследствие да бъде упрекван той, че е отсъдил неправилно. Те се явили и след обсъждане решили [390] присъдата да се отсрочи, но и гарант да се посочи, защото можело веднага Ланвал далече да избяга, а трябвало да се яви [395] на съд: съдът да обяви, при друг, по-разширен състав, дали е крив или е прав. Артур приел със одобрение направеното предложение, [400] ала Ланвал не знаел кой би се явил гарант: та той си нямал никой близък в двора. Говен и неговите хора все пак се врекли, че му стават [405] гаранти. Крал Артур тогава им казал: — Нека е така! Но на земите ви ръка ще сложа в случай на провал!         Потиснат върнал се Ланвал, [410] от група рицари следен… Впоследствие те всеки ден заварвали го като плаче, упреквали го, затова че заради някаква страст луда [415] той е изпаднал във заблуда, без да пропускат да подканят Ланвал редовно да се храни, че инак би се разболял. В уречения ден Ланвал [420] бил от гаранта си Говен доведен, доста натъжен, пред дворцовия съд. Мнозина от рицарите(над стотина) били на мнение без съд [425] тозчас да го освободят от отговорност: според тях Ланвал изобщо нямал грях. Артур държал пред съдиите позициите на страните [430] да се припомнят, пък тогава бароните му да решават. Едни, със цел да се харесат на краля, искали процесът да бъде максимално строг. [435] Но Корнуелският херцог взел думата: — За нас дългът, сеньори, и честта стоят над всичко. Личното ни мнение не бива да е от значение. [440] Разбрах, че кралят е подал оплакване срещу Ланвал за вероломство най-ехидно и за държание обидно спрямо кралицата: той дръзко [445] се перчел със любовна връзка… Ала как може един крал да се оплаква от васал! Васалът има задължение да се отнася с уважение [450] към краля: клетвата му става залог и щом я нарушава, ще се заемем с него ние. Ако Ланвал пред нас разкрие коя е негова любима [455] и ако видим, че е имал във случая безспорно право да бъде с нея горд, тогава съдът ни ще го оправдае, понеже той не е желаел [460] кралицата да унижи. Но ако той не издържи проверката, ще ни принуди от кралството да го прокудим, защото краля злепоставя. [465]         И те решили да заставят Ланвал да доведе в палата приятелката си, която да бъде в негова защита. Но той не можел да разчита [470] на нея и им отговорил, че няма как това да стори. Щом пратениците предали на съдиите, че Ланвал е във затруднение голямо [475] и никаква надежда няма сега да бъде оправдан, тогава крал Артур, припрян, поискал още на часа присъда да произнесат. [480] Тогава тъкмо се явили на кон две грациозни, мили девойки с туники тафтени. От хубостта им впечатлени, съдиите, щом ги видели, [485] очите си от тях не снели. Говен при рицаря унил отишъл и му съобщил, че две девойки са дошли, но на въпроса му дали [490] от тях едната не е тая, която го така омая, Ланвал отвърнал, че не знае за никоя от тях коя е. Девойките се приближили [495] до краля и го поздравили: — Дано Всевишният творец закриля кралския дворец и вас, кралю! Благоволете на хората си да речете [500] за гости да стъкмят палата и да постелят по леглата коприни лъскави и свила, че господарката ни мила би искала да ви гостува [505] и да остане да нощува.         Щом кралят разпоредби дал, пред съдиите настоял присъдата да обявят. — Кралю, — му рекли те, — съдът [510] прекъсна свойто заседание, защото трябваше внимание на дамите да се обърне, но незабавно ще се върнем към делото. [515]                         Ала тогава съгледали, че приближават две други млади хубавици върху испански магарици. И в двора не един васал въобразил си, че Ланвал [520] ще бъде тутакси спасен. Добросърдечният Говен към рицаря се пак завтекъл и най-приятелски му рекъл: — Сеньор Ланвал, не се косете! [525] Я вижте там онези двете чаровни хубавици знатни! Една от тях е вероятно любимата ви. — Не, до днес, сеньор, не съм аз имал чест [530] да ги познавам. Ни една не е прекрасната жена, която ми плени душата.         Събралите се във палата все още гледали с възхита [535] лицето, тялото, очите на двете прелестни девици. По хубост тяхната кралица отстъпвала им очевидно, макар че туй било обидно [540] за нейния върховен сан. По-възрастната с глас припрян на краля рекла: — Сир, след час и господарката ни с вас ще иска да говори. Тя [545] желала би и през нощта тук да остане.                                 Кралят пак дал заповед къде и как да бъде дамата приета и щом били и тези двете [550] девойки в двора настанени, пред свойте преки подчинени той настоял да подновят процеса и да огласят най-справедливото решение, [555] защото губела търпение кралицата, че цял ден тя дори и залък хляб в уста не турила. И този път, когато готвел се съдът [560] да заседава, се задала девойка с кожа снежнобяла (най-хубавата в този свят) на бял великолепен ат със сбруя приказна — такава, [565] че кой каквото ще да дава, не би събрал пари за нея. Девойката, същинска фея, била със туника, която пристягала така снагата, [570] че да събужда възхищение чудесното телосложение: със шия и от сняг по-бяла, с коса възруса (тя блестяла дори от златото по-ярко), [575] с очи, в които огън жарко припламвал, със красиви устни, с кафяви вежди, с грим, изкусно и с мяра сложен по лицето, и с наметало, под което [580] се очертавали краката. Държала тя сокол в ръката, ситняла хрътка подир нея, оръженосец във ливрея великолепен рог държал [585] и редом с дамата вървял. Нито Дидона, ни Венера не могат с нея да се мерят по привлекателност и чар. И всеки в двора, млад и стар [590] не спирал да се възхищава, като я гледал да минава с походка достолепно бавна. Дори и съдиите явно били дотолкоз възхитени, [595] че се почувствали съгрени от радост, още непозната. Най-старият барон в страната приел би, ако туй е нужно, на нея до живот служи. [600] Приятели за сетен път пристигнали да известят Ланвал, че влиза във палата една красавица, която, ако е рекъл Бог, ще може [605] на него помощ да предложи. — Не е тя нито кестенява, ни рижа, ала притежава чаровна хубост, тъй голяма, че на земята равна няма. [610]         Щом чул тез хубави слова, той вдигнал насърчен глава, като въздъхнал облекчено, и по лицето зачервено пребягнала усмивка лека: [615] — Това е мойта мила… Нека да ме убият този ден, щом тя не се смили над мен. Макар и в сетния си час, щастлив бях да я видя аз. [620]         А тя, щом от жребеца слязла, в тържествената зала влязла, Артур със куртоазен жест на дамата оказал чест, а цялото му обкръжение [625] посрещнало я с уважение, с каквото някой друг едва ли е бил приеман в тези зали. Пред краля дамата, подир ред почести, изрекла: — Сир, [630] на всички в двора и на вас ще кажа нещо важно аз: обикнах един ваш васал, известен с името Ланвал. Макар че няма основание, [635] съдът се готви наказание да му наложи за словата, които казал… Но вината е на кралицата предимно. Към отношение интимно [640] не я е предизвиквал той. Сега съм между вас… И кой ще каже, че Ланвал едва ли е имал право да се хвали.         Понеже чули и видели [645] красавицата, всички счели, че всъщност тя е оправдание за споменатото държание. Спасителката му тогава решила да си заминава… [650] Ала във близост с тази зала, на сиво мраморно стъпало (удобно място, откъдето се мятали върху конете придворните) стоял Ланвал. [655] И щом тя на жребеца бял край него минала, той скочил отзад и с нея се насочил към Авалон… Не малко хора в Бретан и досега говорят, [660] че скоро след това далече бил рицарят Ланвал отвлечен и краят му не е известен. Така завършва мойта песен.