Читать «Куртоазни новели-ле» онлайн - страница 15

Ще ви представя песента за Ясена… Разказва тя, че двама рицари живели в Бретан… Били богати, смели и силни. Те били съседи [5] и даже близки братовчеди. Отскоро женени били те, тъй че едната от жените, преди да мине и година, сдобила се със двама сина. [10] Така щастлив бащата бил, че със съседа си решил чрез пратеник да сподели това си щастие — нали по-близък от съседа няма. [15] А тях ги свързвало голямо приятелство… Затуй бащата държал едното от децата да носи неговото име. От тази чест неоценима [20] съседът му бил трогнат много и след като възславил Бога, признателност му изразил и хубав кон му подарил. Ала на рицаря жената, [25] между съседите позната като клюкарка заядлива и като много завистлива, била във този миг до тях и се провикнала през смях: [30] — Да вярвам ли, всевишни Боже, че този свестен рицар може пред нас срама си да признава и сам да се опозорява? Родила две деца жена му… [35] А като си помисля само, че още в никоя страна не се е случвало жена, щом спи с един-единствен мъж, след туй от него наведнъж [40] със две деца да се сдобие. — Госпожо, престанете! Вие обиждате несправедливо една жена благочестива! — със яд прекъснал я мъжът й. [45] Но думите й много пъти били повторени и вече те се разчули надалече и целият Бретан научил за този уж небивал случай [50] и възненавидял жената, която пуснала мълвата и майката оклеветила. Но сплетницата си платила на свой ред малко след това [55] за непристойните слова. Тъй зле почувствал се бащата, когато с болка на душата изслушал пратеника свой! И тозчас към жена си той [60] изпитал злоба и съмнение, а след това със подозрение следял й всичките деяния, макар че нямал основания. Едва изтекла една цяла [65] година и забременяла клеветницата завистлива и се почувствала щастлива. Ала когато се родили две дъщерички крехки, мили, [70] отчаяната, гузна майка горчиво взела да се вайка: „Какво да правя аз от днес? Къде отиде мойта чест, как ще живея, Боже, тук, [75] ако и близки, и съпруг изгубят вярата си в мене? Жените бяха отвратени и ме намразиха, когато твърдях, че няма как жената [80] близначета да си роди, ако тя спала е преди с един мъж само… А сега и с мене случи се така, че си родих две дъщери. [85] Да, всеки сам се позори, когато други злепоставя. Как бих могла да се избавя от туй петно неизличимо? Един единствен изход има — [90] ще умъртвя една от тях. Пък нека Бог за този грях ме съди, вместо други хора да ме упрекват за позора“.         Ужасното си намерение [95] с най-близкото си обкръжение нещастницата споделила. Но всички се възпротивили веднага: току-тъй не бива едно дете да се убива. [100] Пред своята довереница, красива, предана девица, тя също своя план разкрила. Девойката се натъжила, щом забелязала сълзите [105] на господарката в очите, и взела да я утешава: — Госпожо, нищо с плач не става. Аз ви предлагам да дадете на мен сега едно от двете: [110] хем после грях не ще ви тегне, хем и срамът ще се избегне. А аз ще отнеса детето на свято място, откъдето все някой ще го прибере [115] и ще го приюти добре и докато голямо стане, той ще се грижи непрестанно за него, ще го възпитава и всичко нужно ще му дава. [120]         Безкрайно радостна, жената възнаграждение богато предложила й от сърце. А после взела на ръце момичето и го обвила [125] със превъзходен плат от свила (мъжът й от Константинопол донесъл бил й в дар два топа). Съобразителната дама завързала халка голяма, [130] направена от чисто злато, на бебенцето на ръката. На нея хиацинт блестял и ситен надпис се четял, та ако някой прибере [135] детенцето, да разбере, че в знатен дом се е родило. Щом майката го нагласила, девойката детето взела и посред нощ на път поела [140] през някакъв планински край. Вървейки, тя дочула лай и ран петел пропял високо. Тя предпочела в таз посока да тръгне и навлязла в град, [145] неописуемо богат. Видяла манастир заможен, в красиво кътче разположен: навярно множество светини там имало и монахини [150] поддържали изящен ред. Съгледала тя най-напред камбанария извисена, от едър камък построена, стени и кули най-красиви, [155] Прорязани от порти сиви. Към входа спряла там, където най-подобавало детето да сложи, после най-смирено застанала тя на колене [160] и взела да се моли Богу: — На тебе, Господи, най-много разчитам. С твойта милост, Боже, дано това момиче може да оцелее! — След това [165] за миг извърнала глава встрани от входната врата и недалеч видяла тя огромен ясен столоват, от който я полъхнал хлад. [170] Девойката се приближила, там бебенцето прислонила и рекла: — Бог да ти помага и да те пази! — И веднага се върнала да предаде [175] на господарката къде момиченцето се намира. Един пазач от манастира излязъл рано сутринта, отворил входната врата, [180] църковните камбани бил и свещи пред олтар двукрил запалил. После се обърнал към ясена, плата там зърнал и рекъл си, че го е скрил [185] крадец… Но щом се приближил, плата разгърнал той с ръце, а в него — детското телце. За този дар той Бог възславил и към дома си се отправил [190] с детето. Имал си пазачът голяма дъщеря, обаче съпругът й се бил поминал наскоро. В същата година детенце си била родила [195] и още рожбата си мила тя кърмела. Щом вътре влязъл, на щерка си пазачът казал: — Едно момиче, моя дъще, намерих и го нося вкъщи; [200] под ясена бе прислонено. Изглежда, че му е студено и че е гладно. Я вземи та го стопли и накърми.         И младата жена го взела [205] да го накърми. После снела парчето плат, вода загряла, в корито малко я наляла да го изкъпе… И халката проблеснала му на ръката. [210] Скъп плат и златен пръстен? Ето безспорно нещо, от което се виждало, че то било от благородно потекло. На следващия ден, щом здрачът [215] разсеял се съвсем, пазачът отишъл в църквата на меса, след туй на старата абеса разказал своята история. Тя наредила му по-скоро [220] да донесе детето. Щом той се завърнал в своя дом, от дъщеря си взел детето и го занесъл там, където абесата му наредила. [225] Тя го видяла и решила във манастира да остави детето и да го представи за своя племенница близка. Освен туй казала, че иска [230] във тайна всичко да държат, и Ясена да нарекат това момиченце, защото под ясен столоват било то от стария пазач открито. [235] След шест години, през които детето се разхубавило, абесата се посветила с безкрайни грижи и внимание на неговото възпитание. [240] Когато станала голяма, градът бил убеден, че няма девойка друга, по-красива, по-умна и благочестива в Бретан. Каквото и да стори, [245] каквото и да изговори, със цялото си поведение събуждала тя удивление, възхита и хвалби безчет. И благородници отвред [250] поемали на път да идат във манастира да я видят. Живеел в Дол един сеньор, най-смелият във този двор, известен с подвизи безброй. [255] Горон (така се казвал той) дочул, че в манастира има девойка с хубост несравнима. Веднъж, след рицарски турнир, той влязъл в този манастир, [260] обзет от силното желание да срещне нежното създание. От красотата й той бил така омаян, че решил да стори всичко, стига само [265] тя да повярва в любовта му. Ала какво да предприеме? Ако поиска дълго време да идва, с всяко посещение ще предизвиква подозрение — [270] абесата ще е против Но рицарят бил досетлив: решил от своите мери на този храм да подари; чрез жеста си той се надявал, [275] че би могъл да пребивава спокойно в манастира свят като у свой добър познат. И тъй, направил той дарение, уж че очаквал опрощение, [280] а най-редовно посещавал девойката и обещавал какво ли не, целейки тя да му приеме любовта и да му вдъхне нова сила. [285]         — Предлагам ви, девойко мила, — й промълвил той, щом се бил във чувствата й убедил, — да дойдете във моя дом. Защото страх ме е, че щом [290] научи леля ви за нас, тя ще се възмути тозчас. А да заченете от мене дорде сте тук, туй несъмнено би я ядосало ужасно. [295] Надявам се, че сте съгласна със мен… Елате в моя замък! Кълна ви се, че нивга няма с вас да се разделя, любима.         И тя любов неустоима [300] изпитвала: без колебание, а със готовност и с желание приела тази му идея. Какво по-хубаво за нея! Когато с него път поела, [305] плата и пръстена тя взела, защото сметнала, че може, ако случайно се наложи, от полза да й бъдат те. Още преди да порасте, [310] един ден старата абеса разправила й откъде са дошли: донесъл й ги бил пазачът, който я открил под онзи ясен столоват, [315] загъната в чудесен плат, а на ръката със халка. Горон обичал я така, че със завидно уважение и неговото обкръжение [320] към нея също се държало, което впрочем се дължало на добротата й безкрайна. Но щастието им нетрайно било… Един ден възроптали [325] най-преданите му васали срещу това му увлечение. Той трябвало, по тяхно мнение, от Ясена, дорде е време, да се откаже и да вземе [330] жена от висше потекло. Най-важно в случая било законен син да му роди, така че той да наследи на своя мил баща земите. [335] Но ако все тъй упорит е и с тях не се съобразява, ще спрат да му се подчиняват. От думите им притеснен, Горон склонил след този ден [340] на връзката си край да сложи, но искал да му се предложи жена, която му приляга. — Сеньор, му рекли те веднага, ще ви посочим случай сгоден. [345] Наблизо рицар благороден в имението си богато живее с щерка си, която най-подходяща би била за вас, защото би дошла [350] със зестра невъобразима. Освен това тя носи име Леска — леската лешник дава, а ясенът ни разцъфтява, ни плод ще върже… От родата [355] за вас ще искаме ръката на тази хубавица мила.         Наистина се съгласила родата й, ала за жалост едва по-късно се разбрало [360] за Ясена и за Леска, че са близначки. Но така се случило, че те дори не знаели, че са сестри. Когато Ясена узнала [365] за близкия годеж, не дала на мъката си изражение, а с неприсъщо примирение приела участта си тя. От тази нейна доброта [370] Горон и всички приближени били дълбоко впечатлени. За сватбеното тържество били поканени над сто другари негови добри — [375] епископът на Дол дори. Щом годеницата дошла с родата, майката била смутена много: тя разбрала, че Ясена с Горон живяла, [380] че я обичал отпреди и туй могло да навреди на брака, и на своя зет решила да даде съвет по-скоро тази хубавица [385] той да сгоди за някой рицар. Но вечерта, след тържествата, все още Ясена в палата била и без да си покаже яда и болката, тя даже [390] любезност рядка проявила към младоженката. Тъй мила била, че майката дори започнала да се кори, че заради Леска женихът [395] бил изоставил тази тиха девойка, пълна с доброта. Когато паднала нощта, и трябвало да се приготви за младоженците леглото, [400] с това се Ясена заела. Мантото си тя бързо снела и със пословично старание веднага дала указание на шамбелана и слугата [405] да пригласят така кревата, че на жениха да хареса. Но забелязала, че те са застлали ложето им брачно с покривка вехта и невзрачна. [410] Тогава от сандък старинен тя взела своя плат копринен и с него ложето покрила. По този начин уважила стопанина на този дом. [415] И как да не го стори, щом дори епископът там бил и лично ги благословил. Когато майката накрая в така приготвената стая [420] довела щерка си да ляга, тя забелязала веднага чудесния копринен плат. Тъй хубав не й бил познат, освен платчето, със което [425] било загърнато телцето на другата й дъщеричка: нали бе искала едничко дете в дома й да остане. Повикала тя шамбелана, [430] от изумление обзета, и го попитала: — Кажете отде е този плат чудесен? — Госпожицата го донесе тук в стаята, мадам, защото [435] тя много искаше леглото да бъде хубаво застлано; допускам, че от много рано госпожицата си го има.         Почуда невъобразима [440] обзела майката тозчас и към девойката тогаз обърнала се: — Драга моя, кажете от кого е тоя копринен плат. Държа сега [445] да зная точно откога във този дом се той намира. — Игуменката в манастира е моя леля. Тя, когато бях още малка, пръстен златен [450] ми даде и тоз плат прекрасен, във които аз под клонест ясен съм изоставена била. — А бих ли още днес могла да видя златния ви пръстен? [455] — 0, да. — И Ясена чевръсто донесла го и й го дала. Щом майката го разпознала, тя никак не се усъмнила, че таз девойка толкоз мила [460] е дъщеря й, и в несвяст изпаднала. Ала след час, когато вече се свестила, тя пред съпруга си решила простъпката си да признае [465] и за греха да се покае. Извикали го и щом влязъл във стаята, той забелязал, че със жена му нещо става. И във краката му тогава [470] тя хвърлила се извинение за да му иска. В неведение, естествено, мъжът й бил и на жена си заявил: — Аз всичко бих простил, Мадам, [475] ала кажете ми да знам какво ви толкова гнети!         Щом чула, че ще й прости, тя рекла му: — Съпруже, ето какво тежи ми на сърцето: [480] преди години проявих злонравие — наклеветих съседката, като твърдях, че тя с друг мъж е влязла в грях, щом е близначета родила. [485] Но ориста бе отредила и аз близначки да сдобия! Затуй реших да оповия едната в онзи плат чудесен (който от вас ми бе донесен), [490] на мъничката й ръка поставих златната халка, която бе ми дар от вас, и в манастир я дадох аз. Сега халката и платът [495] пред моите очи лежат. А тази мила и почтена госпожица, тя несъмнено е щерка ни. Добрият рицар е влюбен в тази хубавица, [500] но тъй се стекоха нещата, че той се жени за сестрата. — Ах, мила, колко съм щастлив! И Бог към нас е милостив, та ни помогна да открием [505] тук щерка си. Не бива ние към нея втори грях да сторим!         И той отишъл да говори с епископа и своя зет. Епископът му дал съвет [510] да обяви, че тържеството се прекратявало, защото се анулира този брак. Но рицарят Горон все пак щял брак сключи със сестрата. [515] Така и станало. Бащата на Ясена благословил съпрузите и обявил, че от наследството си може той като зестра да предложи [520] на тях едната половина. И сватбеният пир преминал в разкош небивал… В този век и най-богатият човек такъв не би си позволил. [525] А най-щастлив от всички бил Горон. И Ясена била тъй радостна, че би могла да й завиди дъщерята на краля. И Леска, сестрата, [530] омъжила се на свой ред и имала голям късмет. Щом се разчула новината за тази случка из страната, певците песен съчинили [535] и Ясена обезсмъртили.