Читать «Куртоазни новели-ле» онлайн - страница 12

Навремето в Бретан живели барони доблестни и смели, прочути с качества безспорни. Щом чуели да се говори за авантюри героични, [5] записвали ги в поетични песни за любов голяма, защото вярвали, че няма те да потънат във забрава. Представям ви една такава [10] новела — тя е посветена на рицаря, на суверена, на доблестния Екитан, с когото се прославил Нант. В насладите на любовта [15] увличал се… Но мъдростта изисква всичко да е с мяра за да не си човек докара съществувание злочесто… И най-умерените често [20] ума си губят в любовта, защото е всевластна тя. Крал Екитан най предпочитал в горите волно да се скита и по лова бил тъй увлечен, [25] че можела да му попречи войната само… Този крал си назначил за сенешал един безстрашен, предан рицар. За ненагледна хубавица [30] се бил оженил сенешалът, но красотата й, за жалост, беди големи причинила.         Природата не се скъпила и я дарила с чудно тяло, [35] с лице прекрасно, засияло от двете й очи пламтящи, с изящен нос, с коси блестящи, с тен розов и с уста красива; била възпитана, учтива — [40] накратко казано, такава в страната никой не познавал. За нея кралят чул безчет похвални думи… Най-напред по свой човек я поздравявал, [45] след туй я щедро надарявал и силно той я възжелал, а още не я бил видял. Веднъж на лов, за развлечение, отишъл в близкото имение [50] на сенешала. Вечерта се спуснала над областта, където прелестната дама живеела в разкошен замък. Там кралят спрял да пренощува, [55] защото искал да гостува на дамата — бил с намерение със нея своето тежнение да сподели. Радушно тя приела го, но през нощта [60] Амур опънал тетивата и в същия момент стрелата в сърцето тежко го ранила. Ни ум, ни хитрост нямат сила, щом от любов си обладан. [65] Замислен, мрачен, Екитан не спал, досущ като обречен: — Съдбата ли ме тук довлече — се питал той, обзет от страх. — Щом като дамата видях, [70] в сърцето остра болка сетих и отмаляха ми нозете. Какво да сторя аз не знам. Зле би било да се отдам на любовта и то не с друга, [75] а със законната съпруга на моя верен сенешал. Той трудно би го преживял, ако случайно разбере. Но пък нима ще е добре [80] все тъй да страдам, да линея от страст и от любов по нея? А тя, тъй хубава и млада, да се лиши ли от наслада, каквато само любовта [85] дарява? Тази красота кому ли нужна е, когато остане без любов душата? Какво, че нейният съпруг ще разбере, че ходи с друг? [90] Защо това да не съм аз? Кой дал му е над нея власт?         Въздишал тежко Екитан от черни мисли обладан: — Защо ли ме обзе тревога? [95] Та аз фактически не мога да знам дали тя в тоз момент е склонна да поддържа с мен любовни връзки… Всъщност лесно ще стане и това известно. [100] Ако склони да сподели тя моята любов, нали излишно е да се тревожа… Ах, колко много време, Боже, до съмване… Дълбока нощ е, [105] а аз не съм заспал все още.         Но ето, че нощта преваля… Без даже да е мигнал, кралят на сутринта отива пак на лов из близкия шубрак, [110] но връща се почти веднага, уж че е болен, и си ляга пак в отредената му стая. А сенешалът как да знае, че от съпругата му само [115] е произлязла болестта му? Крал Екитан я призовава при себе си и й признава, че го измъчва силна страст: — От вас зависи дали аз, [120] госпожо, още ще живея…         А тя отвръща му: — Не смея да кажа нищо засега, защото вие, сир, така, за пръв път с мене се държите. [125] Вие сте крал, принадлежите към род със слава стародавна и аз по ранг не съм ви равна. Не ще се сещате за мен, щом бъде удовлетворен [130] стремежът ви. А щом сте крал и моят мъж е ваш васал, аз ще се чувствам все подвластна и все зависима, безгласна. Един мъж беден, щом е мил, [135] би ме с любов ощастливил; но няма как да съм щастлива с крал, който хитро се прикрива. Безспир ще ме гнети страхът, че щом над мен стои мъжът, [140] ще си живее с мисълта, че има власт над любовта, че лесно и на мен ще може той волята си да наложи. Щом между влюбените няма [145] равнопоставеност, измама ги неизбежно застрашава.         Той почнал да я увещава: — Госпожо, милост проявете и с мен жестока не бъдете! [150] Това са страхове напразни. Мъжете, щом са куртоазни, не биха се така държали. Аз знам, че има феодали, които сред разкош живеят, [155] и все се хвалят, че владеят жени с по-нисък ранг от тях, че могат да им вдъхват страх. Ако жената е родена чувствителна и е почтена, [160] защо да не откликне тя на порива, на любовта на някой благородник честен или на някой принц известен. Ако мъжът е лицемерен, [165] непостоянен и неверен, в капан той пада на свой ред (такива примери — безчет). Та как могъл би той с лъжи любимата да задържи. [170] Затуй не гледайте на мен като на властен суверен, а като на васал, готов заради своята любов да бъде предан ваш слуга. [175] Кълна ви се, че отсега ще съм покорен ваш молител, а вие — моят повелител. Ако към мен сте безучастна, би значело, че сте съгласна [180] да страдам от любов по вас и да умра от мъка аз.         Така настойчив кралят бил, че най-накрая я склонил. А щом душите си разкрили, [185] те пръстени си разменили, а после се заклели тайно да се обичат всеотдайно. Ала които се обичат, на смърт нерядко се обричат. [190] Занизали се ден след ден. Щом уговорели момент за среща, кралят съобщавал, че сам в покоите оставал уж да си пуска кръв, и бил [195] на свойте хора забранил да влизат там. А щом нощта настъпвала, при него тя отивала на скришна среща. Съпругът й не се досещал [200] за нищо — та той бил зает в двореца да поддържа ред. Крал Екитан бил тъй увлечен по своята любов, че вече категорично забранявал [205] за брак да му се споменава. Съпругата на сенешала отнякъде била разбрала, със притеснение в душата, че често някои подмятат [210] на краля, че е крайно време принцеса за жена да вземе. Веднъж, на срещата поредна, явила се тя тъжна, бледна (а не тъй, както в дните прежни) [215] и вместо със целувки нежни любимия да приласкае, тя взела горко да ридае. — Защо са тез сълзи, любима? — попитал той. — Какво ви има? [220] — Сир, нашата любов за мен превръща се от ден на ден в болезнена, опасна язва. Страхът ми, както се оказва, сега напълно оправдан е. [225] Кой знае с мен какво ще стане? Ще търся май в смъртта спасение… — Съвсем напразно опасение ви е обзело: за съпруга аз никога не бих взел друга. [230] Ако съпругът ви умре, тогаз не ще ме нищо спре и ще ви взема за жена, ще сте кралица в таз страна.         След като се успокоила, [235] тя от сърце благодарила на краля и му обещала, че в този случай скоро щяла внимателно да прецени дали смъртта да причини [240] на своя мъж и се заклела, че в краен случай би приела на риск да се изложи даже, ако той помощ й окаже. С готовност влюбеният крал [245] на свойта мила обещал каквото трябва да направи. — Сир, — рекла дамата тогава — на лов елате из гората, която стига до палата [250] на сенешала, там ще спите. След като се разпоредите кръв да ви пуснат, отдъхнете два дни, след туй му предложете и той да вземе баня с вас. [255] Водата ще затопля аз, във ваната му ще налея врелец, та като влезе в нея той да получи страшни рани, така че жив да не остане. [260] Когато, сир, се уверите, че мъртъв е, ще разгласите пред другите, че моят мъж във ваната си изведнъж умрял е — който иска сам [265] да иде да го види там. И кралят обещал веднага да стори както тя предлага. Три месеца едва изтекли, откакто двамата се врекли [270] да следват точно своя план. На лов отишъл Екитан, от сенешала бил приет, след туй на двамата поред кръв пуснали — целта била [275] да имат читави тела. Съпругата на сенешала вода за къпане загряла, донесла вана край леглото на домакина, за когото [280] от врящата вода наляла. Но от един слуга разбрала, че нейният съпруг в туй време, с цел глътка въздух да поеме, имението обикалял. [285] Извикала тя мигом краля — та как могли да издържат, щом като там не бил мъжът, да не изпитат пак наслада. На някаква слугиня млада [290] заръчали да бди, защото, дордето те били в леглото, съпругът ненадейно можел да се завърне (не дай Боже!). Уви, съпругът-сенешал [295] пристигнал скоро и видял, че са заключени вратите. Взел той да чука упорито, отворили му и щом влязъл, в леглото си той забелязал, [300] че кралят гол лежи с жена му. Крал Екитан, съвсем засрамен, веднага скочил във водата, тя изгорила му снагата и той от раните умрял. [305] Каквото всъщност пожелал на другия, това той сам получил, ставайки за срам. След туй мъжът жена си хванал и в същата гореща вана [310] я хвърлил — на свой ред и тя там си намерила смъртта. След всичко казано, аз тука ще споделя една поука: зло не мисли на друг, защото [315] на тебе ще се случи злото. В новелата си лаконично аз ви представих, как трагично тез двама влюбени умрели… Затуй за тях се песни пели. [320]