Читать «Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)» онлайн - страница 2

— Няма да ги изхвърлим. Напиши книга. Все още разполагаш с всички записи и имаш пълното право да ги използваш. Кой би ти забранил да възкресиш събраните лично от теб истории на страниците на собствената си (нецензурният епитет е изтрит) книга?

Без съмнение някои от по-критично настроените ще бъдат възмутени от идеята да се напише историческа книга с разкази на очевидци толкова скоро след завършека на световния конфликт. Все пак са минали само дванайсет години от обявяването на „Деня на американската победа“ в континенталната част на Съединените щати и само десет — от освобождаването на последната световна сила Китай. И като се има предвид, че повечето хора смятат „Деня на китайската победа“ за датата, сложила официално край на войната, как може да се говори за реална ретроспекция? Неслучайно един от колегите ми в ООН казва: „В момента живеем в мир, чиято продължителност все още не е надвишила тази на войната“… Това са достойни, напълно обосновани аргументи, които не може да се пренебрегнат. За представителите на поколението, което изнесе на плещите си борбата и страданията, донесли ни това десетилетие на мир, времето е колкото съюзник, толкова и враг. Да, идните години със сигурност ще ни предоставят възможност да хвърлим поглед към отминалите събития, прибавяйки мъдрост към впечатленията ни; мъдрост, озарена от светлината на един далеч по-зрял и обективен следвоенен свят. Същевременно обаче голяма част от спомените за случилото се ще избледнеят и ще се изгубят, защото са заточени в тела и души, твърде изтерзани и немощни, за да вкусят от плодовете на победата. Не е тайна, че средната продължителност на живота в съвременния свят е доста по-ниска от предвоенната. Недохранването, замърсяването на околната среда, разпространението на редица болести, считани за изкоренени в миналото (дори в САЩ, където възраждането на икономиката и общественото здравеопазване е неоспорим факт)… Всичко това свидетелства, че просто не ни достигат необходимите ресурси, за да унищожим напълно последствията от физическите и психологическите загуби. Именно заради този враг — Времето — аз реших да се откажа от блазнещите удобства на ретроспекцията и да публикувам разказите на оцелелите. А току-виж след няколко десетилетия някой се нагърбил с мисията да запише спомените на вече доста по-възрастните, доста по-мъдри очевидци. И нищо чудно сред тези хора да съм и аз.

Въпреки че тази книга е преди всичко колекция от възпоминания, в нея присъстват и множество технически, социални, икономически и други подробности, фигуриращи в оригиналния доклад на Комисията, понеже имат отношение към историите на хората, чиито гласове звучат от тези страници. Всъщност книгата е тяхна, а не моя, поради което и се опитах да направя присъствието си в нея възможно най-незабележимо и ненатрапчиво. Включих своите въпроси в нея поради една-единствена причина — защото могат да възникнат и у читателите. Постарах се да се въздържам от категорични оценки и коментари от всякакъв вид, и ако в книгата въпреки всичко има човешки фактор, който заслужава да бъде отстранен, нека това да съм аз.