Читать «Знакът на Атина» онлайн - страница 15

— Предполагам, че Минерва не е много уважавана тук.

Рейна започна да духа шоколада си.

— Уважаваме Минерва. Тя е богинята на Мъдростта и Занаятите… но не и на Войната. Не и за римляните. Освен това тя е богиня дева, подобно на Диана… която е известна при вас като Артемида. Идеята, че Минерва има деца, за нас е скандална.

— О! — изчерви се Анабет. Тя не искаше да навлиза в детайли за това как се появяват децата на Атина — направо от съзнанието на богинята, както самата тя бе изскочила от главата на Зевс. Мисълта за това винаги караше Анабет да се чувства като изрод. Хората все я питаха дали си има пъп, след като се е родила по вълшебен начин. Естествено, че имаше. Но нито знаеше, нито искаше да знае как се е сдобила с него.

— Разбирам, че вие гърците имате друга гледна точка по въпроса — продължи Рейна, — но ние римляните приемаме клетвите на една дева като нещо много сериозно. Да вземем за пример весталките… ако те се влюбят в някой и нарушат клетвите си, биват погребвани живи. Идеята, че една богиня дева има деца…

— Схващам — отвърна Анабет, а шоколадът внезапно й се стори безвкусен. Неслучайно римляните я зяпаха така.

— Значи аз дори не трябва да съществувам. А дори римляните да имаха деца на Минерва…

— Те не биха били като теб — довърши Рейна. — Биха се занимавали със занаяти и изкуства, може би с политика, но не и с военно дело. Не биха извършвали опасни подвизи, не биха предвождали отряди герои.

Анабет отвори уста, за да възрази, че тя не предвожда екипажа на Арго II, поне не и официално, но се замисли дали приятелите й биха се съгласили с това. През последните дни всички очакваха нейните решения — дори Джейсън, който можеше с лекота да оглави екипажа като син на Юпитер, и Глийсън Хедж, който не приемаше заповеди от никого.

— Има и още нещо — щракна с пръсти Рейна и златното й куче Аурум дотича до нея. Преторът го почеса зад ушите. — Харпията Ела наистина изрече пророчество. И двете знаем това, нали?

Анабет преглътна. Нещо в рубинения поглед на Аурум я караше да се чувства неудобно. Тя бе чувала, че кучетата надушват страха, че могат да доловят дори промени в дишането на човек или в сърцебиенето му. Не знаеше дали това важи и за магическите кучета, но все пак реши да каже истината.

— Прозвуча ми като пророчество — призна тя, — но досега не бях срещала Ела и никога не съм чувала тези думи.

— Аз обаче съм — промърмори Рейна. — Поне част от тях.

На няколко метра от тях сребърното куче излая. Група деца изскочиха със смях от близката уличка, обкръжиха Аргентум и започнаха да го милват, без да обръщат внимание на острите му като бръснач зъби.

— Да продължим — каза Рейна.

Двете се изкачиха нагоре по хълма. Хрътките ги последваха, оставяйки децата зад гърба си. Анабет час по час поглеждаше към лицето на Рейна. Смътен спомен се появи в съзнанието й за това как Рейна прибира косата си зад ушите, за сребърния пръстен, на който имаше нарисувани факла и меч.

— Срещали сме се и преди — осмели се да предположи тя, — ти беше по-малка, струва ми се.