Читать «Летящ старт» онлайн - страница 44

Преди да влезе в завоя, Зейвиър пое по алтернативния маршрут, зави наляво, изоставяйки основното трасе, и се отправи към прекия път.

Това, че водачите бяха избрали по-дългия, но безопасен маршрут, правеше решението му още по-дръзко. Това, че принц Зейвиър Зонора — елегантен, красив, и водач във временното класиране — беше решил да го направи, вълнуваше зрителите още повече.

Обаче тогава се случи нещо още по-удивително.

„Аргонавт“ зави също наляво и пое след „Острие на скоростта“ към прекия път пред тях.

Двете коли се стрелнаха с висока скорост към провлака Дунъли. Докато летеше, Джейсън виждаше безбрежния син океан отвъд тясната ивица земя.

Обаче на преден план, подобен на оръдейна площадка, която сякаш пази пътя, зееше ниският бетонен входен тунел към прекия път през мината.

„Острие на скоростта“ не се поколеба. Потъна в рудника с 300 км/ч.

Джейсън преглътна. Трябваше да следва отблизо принца, защото той знаеше правилния път.

Черният входен тунел на мината се носеше към него като пастта на изгладнял великан. Джейсън си пое дълбоко дъх.

— Дръж се, Бъг. Влизаме!

След това „Аргонавт“ се гмурна под земята и изчезна в мрака на изоставения рудник.

Обиколка 17 (от 20)

Прекият път през лабиринта

Фучаха през мрака.

Стените на мината прелитаха покрай Джейсън с удивителна бързина — целият подземен свят пред него бе пронизан от подобните на мечове светлини на фаровете. Шахтите бяха с височината и ширината на някогашните железопътни тунели.

Пред себе си виждаше червените стопове на „Острие на скоростта“, което потъваше във вътрешността на земята по стръмния входен тунел, който падаше право надолу.

Червените светлини без предупреждение се стрелнаха наляво, защото бяха стигнали до дъното.

Джейсън даде газ — не биваше да изпуска от поглед тези стопове…

Бъг каза нещо.

— Знам, знам! — изкрещя Джейсън в отговор. — Опитвам се да не го изпусна!

За миг „Острие на скоростта“ изчезна от погледите им и след още миг Джейсън изведнъж се озова пред две разклоняващи се шахти… а стопове не се виждаха никъде.

Полазиха го ледени тръпки.

Не…

И в този момент видя червените очи на стоповете напред по шахтата вдясно и изпита дълбоко облекчение, докато даваше газ.

Шахтите на рудника се снишиха. „Острие на скоростта“ се носеше по тях със скоростта на самолет, взимаше завоите с лекота: тук един остър ляв, там един широк десен, а „Аргонавт“ го следваше плътно по петите.

В този момент Джейсън забеляза, че тунелът започва да се издига. Значи бяха започнали да се приближават към повърхността. Следваше отблизо „Острие на скоростта“, взе един последен завой и…

… го заслепи ярка слънчева светлина.

Бяха излезли!

Бяха успели да минат през лабиринта на прекия път!

Възхитителната източна брегова линия на Тасмания се простираше отляво, а „Острие на скоростта“ на принц Зейвиър се отдалечаваше бързо по протежението й.

„Аргонавт“ се наклони силно, за да избегне специално поставените размагнетизиращи ивици на кръстовището между прекия път и нормалното трасе, и точно в този момент — руум! руум! — две коли профучаха от двете му страни.