Читать «Летящ старт» онлайн - страница 31

Във всеки случай едно от най-важните състезания в спортния календар на училището наближаваше и това много тревожеше Джейсън.

Спонсорският турнир в средата на спортния календар беше специална проява в чест на спонсорите, благодетелите и известните бивши ученици, провеждаше се след Състезание 25 и беше отворен само за онези ученици, които бяха спечелили поне едно състезание.

Спонсорският турнир беше отлична възможност да се покажеш пред някои от големите играчи в професионалния шампионат. Проблемът беше, че Джейсън още не беше печелил състезание, а при 15 вече отметнати шансовете му да спечели някое бяха силно ограничени.

Във всеки случай вече беше време да се заеме с проблемите на своя отбор. Дошъл беше моментът да стигне до източника на всички неработещи части и на разредената охладителна течност — училищния отдел за части и оборудване.

Училищният отдел за части и оборудване се помещаваше в гигантски склад зад боксовете близо до бреговете на река Дъруент. Беше огромна постройка — толкова голяма, че училището беше издигнало върху нея трибуна, откъдето имаше отлична гледка към финалната права.

През един от малкото свободни следобеди Джейсън, Бъг и Сали Макдъф отидоха до входа за ученици и отвориха вратата. Точно в този миг един набит младеж с остригана четинеста глава излезе от отдела.

Сали го изгледа с интерес как се отдалечава и после попита:

— Знаете ли кой е този?

Джейсън изпрати дебеловратия младеж с присвит поглед.

— Не, кой?

— Оливър Кох. Старшият механик на Зейвиър Зонора.

— Така ли?

Влязоха в отдела за части и отидоха до тезгяха, който отделяше посетителите от подобната на пещера вътрешност на складовото помещение. Натрапчива миризма на грес, каучук и охладителна течност изпълваше въздуха.

Посрещна ги млад мъж с лукаво лице, казваше се Върнолд Смайт. Тъкмо бършеше мързеливо изцапаните си с грес ръце с някакъв стар парцал.

— Да? Какво има? — попита той, след като прибра парцала в един от джобовете на крачола на работния си гащеризон.

— Аз съм Джейсън Чейсър. Отбор „Аргонавт“. Имахме затруднения с части, взети от отдела. Магнитни двигатели, които не са заредени на сто процента, и разредена охладителна течност.

— Не сте получили дефектни магнитни дискове оттук — каза бързо Смайт. — Това просто не може да се случи.

— Но стана точно така. Бяха заредени само десет процента.

Смайт се наведе над тезгяха.

— Не е вярно! Всеки диск, който излиза от склада, се проверява при изнасяне. — Посочи с брадичка Сали Макдъф. — Старшата ви механичка е прецакала работата. Оставила ги е твърде близо до източник на размагнетизиране или микровълнов предавател.

Сали направо изръмжа:

— Никога не оставям магнитните двигатели до микровълнов преда…

— Случва се. — Смайт вдигна рамене. — А що се отнася до охладителната течност, ние я раздаваме в оригиналните опаковки на производителя със запечатани гърловини. Получих оплаквания и от други състезатели. Едно момче от Индия и онази мацка Пайпър. Вероятно просто ви се е паднала някаква нередовна партида. Във всеки случай ще отбележа оплакването.