Читать «Летящ старт» онлайн - страница 16

Деветимата ученици го гледаха в безмълвен потрес.

— Не? Чудесно. Значи ще се видим след два часа в стая 17 за лекцията по физика.

* * *

Сали Макдъф бавно обиколи „Аргонавт“. Мръщеше се.

Огледа завършващия му с гърбица фюзелаж, докосна гърловините за охладителна течност.

— Хъм.

След това легна върху сервизната скара на колелца и се пъхна под болида.

Джейсън и Бъг стояха и гледаха.

— Хъм — чу се гласът на Сали изпод колата.

А после тя се измъкна, седна, подпря брадичката си с юмрук и се замисли дълбоко, като от време на време плъзгаше поглед по блестящата синьо-бяла сребриста летяща кола.

— Това е боклук — заяви накрая. — Чисто и просто скърпен от вехтории абсолютен боклук. Малко буболече, не мога да си представя, че умно момче като теб ще лети насам-натам с това нещо. За него — кимна към Джейсън — бих повярвала, но за теб — не.

Бъг се усмихна. Сали Макдъф му харесваше.

Но тя още не беше свършила.

— По дяволите, това нещо е направено от чарковете на поне девет различни марки. Искам да кажа, че схващам защо лети бързо, но сто на сто е дяволски нестабилен: по долната част на фюзелажа са подредени шестте обичайни магнитни диска, обаче са смесица от три различни марки. За твой късмет тук няма защо да се тревожиш за това. Училището ни предоставя магнитни дискове. Второ: насочващата призма „Момо“ е супер качество, но като всички хубави работи призмите „Момо“ бързо се износват. В тази е останал живот само за няколко състезания. Леле, а какво си направил с дюзите? Имам чувството, че си танцувал върху педалите. Те трябва да се свалят, да се разглобят, да се смажат и така нататък. Износил си маркучите за охладителната течност почти докрай — имат-нямат два сантиметра дебелина.

— На последното състезание имахме проблем с управлението — отговори Джейсън отбранително. — А за останалото, да, сам я направих…

Сали вдигна ръка.

— Спокойно, тигре. Спокойно, още не съм свършила. Въпреки всичко този „Аргонавт“ е жесток. Има вид, сякаш си го прекарал през пъкъла, а той моли за още. Харесвам коравите коли, колите със смелост и характер. И с хъс. А тази определено има. По дяволите, дори цветовете ми харесват. Господин Чейсър, няма защо да се тревожиш — на света няма двигател, който Сали да не може да тунингова за върхови постижения.

Следващите два часа Джейсън и Сали си разказваха (а Бъг взимаше участие чрез брат си) за своите коли и предишни състезания, за вкъщи и за мечтите си, свързани със света на ФЛК.

Сали мечтаеше да стане старши механик в професионален отбор. Тя беше най-малкото от девет деца, като всички останали бяха момчета: всичките луди по коли и омазани в масло. Беше прекарала детството си да ги гледа как бърникат своите хотроди — обаче едва когато на 14 получи първата си кола, разкри истинските си познания. Със собствените си ръце и идеи направи истинска ракета с магнитно задвижване. Баща й, стар шотландски здравеняк, Джеф Макдъф, беше ужасно горд с нея.

Джейсън й разказа някои неща за себе си: че живее в Холс Крийк, в самия край на Северозападна Австралия с родители, които са ги осиновили. Марта и Хенри Чейсър не можели да имат деца, така че години наред отглеждали сираци. Дотук четиринайсет.