Читать «Летящ старт» онлайн - страница 149

Когато започнаха последната обиколка — 120 от 120 — Труво летеше почти до „Аргонавт“.

Дълбоко в сърцето си Джейсън знаеше какво иска да направи французинът.

Да го надмине в Лакътя на статуята.

Нагоре по Ийст Ривър, по вече безопасния маршрут. В по-тясната река Харлем и под всички мостове, които я обкрачваха — преди да навлязат с рев над Хъдсън, надолу по широката й права, с максимална скорост, преди тя да се покаже пред погледите им.

Статуята на свободата.

Джейсън я погледна и се намръщи.

Знаеше сбора.

Осемте точки, които щеше да му донесе второто място, нямаше да са достатъчни да надмине Карвър в генералното класиране. За да участва в следващото състезание, му трябваха десет точки. Трябваше му победа.

„Смърт или слава“, помисли си той.

И влезе в Лакътя. Знаеше какво ще избере.

В Лакътя болидите се накланяха наляво, почти на 90 градуса, носеха се с огромна скорост.

В този момент Труво — както очакваше Джейсън — предприе атаката.

Обаче този път Джейсън не отстъпи.

Труво като че ли се стресна.

Бяха изминали половината от Лакътя…

… и зрението на Джейсън започна да се замъглява.

7G…

Още по-нататък по огромната остра извивка… започна да му причернява.

„Мога да го направя“ — каза си той.

„Мога да го направя…“

8G…

Премигна. Опитваше се… с все сили…

8,5 G…

… да… не… загуби… съзнание…

Труво почти се беше изравнил с него, но не успяваше да го задмине.

9G…

Бузите му залепнаха за зъбите, зъбите му бяха стиснати здраво… и изведнъж той осъзна, с тръпка, че този път — да! — ще успее…

И в същия момент изгуби съзнание.

Ню Йорк Сити, САЩ (събота)

Състезание 3: Преследването

Обиколка: 120 от 120

Свести се…

… чу лудешки приветствени викове…

… и усети, че някой блъска по каската му.

Беше Бъг, опитваше се да го свести.

А тълпите сякаш скандираха: „Обичаме те, Бъъъг! Обичаме те, Бъъъг!“.

Джейсън седеше в „Аргонавт“, но той не се движеше: беше хванат от мъртва зона и беше зависнал над Ийст Ривър — но зад финала.

Джейсън се огледа удивено — нямаше спомен как е стигнал от Лакътя на статуята до линията на финала.

И в този момент видя повторението на огромния плазмен екран, издигнат на речния бряг: видя „Аргонавт“ да излита от Лакътя и да профучава пред „Везир“ пред обектива на камерата.

После в забавените кадри се виждаше как наведен над смъкналия се в седалката Джейсън единственият ученик от спортното училище, който беше издържал при 9 G, стискаше волана и управляваше болида последните няколкостотин метра.

Бъг.

Нещо повече — „Аргонавт“ беше запазил скоростта, с която бе излязъл от завоя (очевидно, макар да беше изгубил съзнание, Джейсън беше продължил да натиска газта), и с Бъг на волана беше надбягал Труво във финалния спринт до Бруклинския мост!

„Аргонавт“ с неговия пилот в безсъзнание и с навигатора, стиснал волана над главата му, беше спечелил проклетото състезание!

Бъг се усмихваше доволно.

После обясни на Джейсън какво се беше случило.

— Какво съм направил? — попита Джейсън невярващо. — Продължил съм да давам газ, въпреки че съм бил в безсъзнание?