Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 11

Джоул се засмя.

— Е, Сергияр има нужда от жени.

— И от мъже. Има и няколко яйцеклетки, които биха могли да се използват като… Ами, един вид като безядрени яйцеклетки. Нямат ядро, но са запазили моята митохондриална ДНК. А именно такива безядрени яйцеклетки се използват като носители при инвитро зачатия с генетичен материал от еднополови партньори.

Джоул спря да дъвче и я зяпна. Сините му очи се разшириха. Имаше остър ум, съобразяваше много бързо и Корделия открай време ценеше високо това му качество.

— Ако решиш… а не е нужно да бързаш, мисли колкото време ти е нужно… мога да ти даря някаква част от тези безядрени яйцеклетки, както и генетичен материал от Арал, и така би могъл да… двамата с Арал бихте могли да имате свои синове, един или повече. Говоря за синове по политически, не по биологични причини. С хикс хромозома от Арал и игрек хромозома от теб момчетата ще са неоспоримо твои от правна гледна точка. Без трижди проклетото смъртоносно Вор пред имената си.

Джоул най-сетне преглътна хапката си с помощта на глътка вино.

— Това… звучи откачено. Направо… свят да ти се завие.

И наистина приличаше на човек, комуто се е завил свят, чак страните му поруменяха. Но пък на него руменината му стоеше добре. Както винаги. Корделия потисна усмивката си.

— На колонията Бета това би било рутинна процедура. Също на Ескобар, на Земята или на която и да било прогресивна планета. — На нормалните планети, както ги наричаше за себе си Корделия. — Или дори на Комар, по дяволите. Този биотехнологичен трик е познат от векове.

— Да, но не е така за нас, за… — започна той, но замълча колебливо, преди да е довършил.

„Не и за Бараяр.“ Това ли искаше да каже? Или… „не и за мен“?

Вместо това каза друго:

— Не искаш материалът да се похаби, за това ли става въпрос?

— Не става въпрос какво не искам, а какво искам.

— И колко… колко такива яйцеклетки има?

— Четири. Което не гарантира четири живородени деца. Даваш си сметка за това, надявам се. Всъщност не гарантира, че ще се роди дори едно. Но все пак са четири билета за генетичната лотария.

— И откога обмисляш това, хм… тази необичайна оферта? — Все още я гледаше с широко отворени очи. — Когато кацна на станцията, миналата седмица, вече беше ли го решила?

— Не, хрумна ми преди три дни, след като разговарях с доктор Тан. Обсъждахме какво да правим с неизползвания материал, въпрос, който изобщо не си бях задавала. Той предложи да даря безядрените яйцеклетки на клиниката и ако ти не проявиш интерес, вероятно ще направя точно това. Те могат да ги използват. Но после ми хрумна по-добра идея.

Почти не беше спала през онази нощ, развълнувана от хрумването си. А после се беше отказала от безполезните догадки насаме и вместо това бе поканила Оливър на обяд.

— Никога не съм мислил… отдавна съм се отказал от идеята да имам деца — каза той. — Имах кариерата си, имах Арал, имах… онова между трима ни. И то ми беше предостатъчно, за друго не съм си и мечтал.