Читать «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)» онлайн - страница 334

И тъй като бяха обърнати с гръб, пропуснаха да забележат последните две фигури, които се присъединиха към множеството отвън. Тълпата се разтвори пред Върховния жрец и той доближи безпрепятствено стената, следван от своя по-дребен спътник. Коридорът зад тях остана отворен, сякаш очакваха още някого.

Ако бяха на стената, без съмнение Кевин и Колин щяха да познаят Амбър.

— Искам да ме придружиш в дракското посолство — заяви Кевин, когато се отдалечиха достатъчно.

— Защо?

— Смятам, че е в задълженията ми да ги убедя, че трябва да се евакуират.

— Ще ти се изсмеят в лицето, ако въобще могат да се смеят — отвърна Колин. — Сигурно гледат на евакуацията ни като на доброволно преотстъпване на този свят.

— Ако въобще го доживеят.

— Въпреки това смятам, че е безсмислено.

— Но необходимо. Трябва да ги накарам да напуснат планетата, ако не за друго, то поне за да се погрижа Бития да остане неутрална територия. В противен случай ще проваля цялата операция и Пепус ще ми поиска главата.

Доминионското посолство се намираше по-близо и затова двамата решиха да се отбият там за уговорения разговор на чашка. Битианските прислужници сваляха гоблените, за да ги почистят от прахоляка. Двамата влязоха вътре, без никой да ги спре. Колин се намръщи озадачено.

— Това е странно. Полицията би трябвало да охранява входа.

— Излезли са да зяпат змийски кожи. Ще пратя неколцина от моите Рицари.

Във вътрешния коридор ги пресрещна Уинтън.

— Няма да е необходимо, командире. Държа нещата под контрол.

Уинтън беше едър, мускулест мъж, малко над средна възраст, но очевидно в прекрасна форма. Имаше следа от лазерно обгаряне от едната страна на темето, която продължаваше отпред, под линията на косата. Кевин никога не бе изпитвал симпатия към началника на Планетната полиция. Не го харесваше заради агресивното му поведение и най-вече защото усещаше, че по някакъв начин Пепус се бои от него.

— Все още ли се криеш по ъглите, Уинтън? — подметна той презрително, с цел да го подразни.

— Някои предпочитат ъглите — отвърна Уинтън. — Други, да се гушат зад бронята си. — Той кимна на Колин. — Посланик? Посланик Дурл ви праща почитанията си и ви кани на среща в дракското посолство. Иска спешно да разговаря с вас.

— Мога да го разбера — кимна Колин.

— Ще дойда с теб — предложи му Кевин.

— Няма да е необходимо — намеси се Уинтън. — Аз отговарям за безопасността на посланика.

Двамата мъже се измериха с поглед, сетне Кевин отстъпи. И без това скоро можеше да е в немилост пред Пепус, по-добре да не се заяжда с Уинтън. Сведе глава и си тръгна.

Уинтън го изпроводи с поглед. На устните му трептеше усмивка. Беше засякъл нискочестотно съобщение от Сторм и знаеше, че капитанът е само на няколко километра от Сасинал. Уинтън нямаше никакво намерение да го предупреждава какво го очаква.

Не беше необходимо да го убива собственоръчно. Отвън имаше десетки хиляди битианци, които жадуваха да го сторят.

Оставаше му само да се разправи с Дурл и Колин, когато са заедно.

Отгласът от действията му щеше да свали от трона Пепус и да разклати властта на Триадата.