Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 291

Амбър го погледна в очите. Джек, който я обича. Когото бе изгубила и си бе върнала отново.

— Няма да му позволя да те има — заяви той.

А само да знаеше. Ако не успее да изгони Вандовър сега, щеше да е обсебена от него завинаги.

— Обичам те! — извика Амбър. Той продължаваше да стиска лицето й и очите му се превърнаха в целия й свят. Очи в дъждовно синьо. Очи, за които веднъж бе казала някому, че не могат да лъжат. Очите на човека, който я обичаше.

Щастието лумна в нея като горски пожар и я дари със светлината, от която се нуждаеше. С ужасяващ писък детето на мрака — Вандовър, бе изпепелено и я напусна завинаги.

33.

— Щом могат да разглобят и сглобят човек, не виждам защо да не могат да го сторят и с броня — заяви Колин. Той разглеждаше с усмивка сияйния боен костюм, изправен пред тях и окъпан в слънчеви лъчи. — Всъщност за Фантом костюмът свърши добра работа. Защити онова, което го обитаваше.

Джек се засмя. Амбър се беше сгушила в извивката на ръката му. Аш-фарел я беше облякъл и украсил, и сега приличаше на диво, екзотично създание, в коприна, пера и мъниста.

— Ще ми се да промениш решението си и да се върнеш при нас.

Колин наведе глава. Беше започнал да повтаря жестовете на Аш-фарел.

— Не — отвърна. — Предадох расото си на Роулинс. Той ще се справи далеч по-добре от мен. Дадох му съвет как да подходи към най-големите трудности, които го очакват. А и той вече постави добро начало в тази си работа.

Роулинс стоеше свел смирено глава.

— Добре, да оставим Роулинс. На мен обаче си ми необходим, за да се оправим с Пепус и К’рок.

— Приятелю мой, тези проблеми ще се разрешат и без моята намеса. Чакат ви други, по-важни неща. Примирието с драките. Това, че Аш-фарел се вслушват в думите ви, е важно постижение. Но в края на краищата ти се справи чудесно със задачата, която ти постави Пепус.

Джек поклати глава.

— Беше ми възложена работа и аз я свърших. Направих каквото можах. Денаро…

— Невъзможно бе да му помогнеш, също както не би могъл да спасиш Вандовър от собствената му злоба. Пепус вече няма да се върне на трона, К’рок пък получи регентството над Милос, а моите Скиталци очакват Роулинс. Ти се справи отлично. Единственото, за което съжалявам — Колин опря пръст на устните си и се усмихна, — единственото, за което ще съжалявам, е, че няма да мога аз да ви свържа в свещен съюз.

Амбър се разсмя.

— И какво те спира?

— Какво ли? Тук и сега? — Колин се огледа. Кларонското небе по обед бе ярко и безоблачно. Бойните кораби стърчаха като гигантски гнездящи птици, а Амбър изглеждаше като голишарче между суровите войни.

— Ние сме сред приятели — рече тя. — По-хубав миг няма да има. Не е ли така?

Джек се изкашля.

— Сега вече разбирам как се е чувствал Пепус, когато К’рок е изстискал от него регентството — рече с усмивка. — Хайде, Колин. Покажи ни, че владееш ритуала.

Нима не бе знамение, помисли си Джек, да започнат отново на Кларон.

Информация за текста

$id = 7586

$source = Моята библиотека

Издание:

Чарлз Ингрид. Пясъчните войни 2

Американска. Първо издание