Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 283

— Джек, откриха огън по нас — обади се Денаро. — Няма да стигнем живи долу.

И тогава Фантом започна да вие.

31.

Зная пътя.

Колин замръзна на мостика, когато думите изникнаха в ума му. Аш-фарел го бяха довели тук, побутвайки го не особено припряно, докато той влачеше измъченото си тяло по коридорите.

— Отиваме на лов — казаха те и кой знае защо му се стори, че долавя отчаяние в думите им. Аш-фарел воюваха по твърде различен от представите му начин. Те ловуваха и унищожаваха. И Колин знаеше, че отиват на лов и за хора.

— Чухме призив — продължаваха те. — Но не сме съвсем сигурни. Чуй го с нас.

И тогава съзнанието му изведнъж се проясни. Мисълта му се пресегна към Фантом с цялата си надежда и радост, обгърна Амбър за един неописуем миг, изгуби я, но остана при Фантом, окъпа се в топлината му, докато се сливаха и докато ужасеният му вопъл преминаваше в радостен вик. Аш-фарел реагираха.

Мостикът завибрира под краката му. Той впи пръсти в рамото на На-дара, докато мислите му се преплитаха с обърканите, изплашени мисли на Фантом.

— И аз го чух — обяви Колин. И показа на На-дара какво е чул, осъзнавайки, че ако не успее да спре навреме Аш-фарел, другарите му са обречени. Единственият начин бе да накара съществата да се вслушат в мислите им. На екрана пред него се появи издълженият, елегантен силует на дракски крайцер, който летеше право надолу, към повърхността на Кларон.

— Щом ги чуваш, ние също трябва да ги чуем — съгласи се неохотно На-дара и посегна към контролното табло. Блесна прехващащ лъч и обгърна корпуса на крайцера, превръщайки главоломното му спускане в контролирано снижаване. Аш-фарел го последваха, докато търбусите на двата кораба не легнаха върху податливата почва.

На-дара се обърна към Колин. На гущеровидното му лице се четеше вълнение.

— Трябва да ни помогнеш да ги чуем — рече той. — Долавяме в мислите си ехото на едно наше изгубено дете.

Колин го погледна озадачено. Корабът се заклати и огромният люк се отвори. Скиталецът заслиза бавно и с мъка по рампата, която се издължаваше като език към повърхността на планетата.

Лъхна свеж въздух. Беше влажен и галеше приятно лицето му. Люкът на дракския кораб бе отворен и отвътре излизаха фигури… всичките бяха с бойни костюми, с изключение на Джек. Сърцето му подскочи и Колин разпери радостно ръце, за да ги посрещне.

Те се втренчиха изненадано в него, не можеха да го познаят. После един от тях, с тъмносин костюм, си свали шлема.

— Божичко! — възкликна той. — Това е Колин.

Едва сега Свети Колин си позволи да заплаче. Едва сега осъзна, че бе изгубил всякаква надежда някой ден да ги срещне отново.

Амбър не можеше да определи дали въздухът на планетата е твърде влажен, или по лицето й се стичат сълзи, докато изчакваше реда си да прегърне Колин. Мъжът в спомените й нямаше нищо общо с този тук. Тя търсеше познати черти сред жалките, окарикатурени останки. Само гласът бе същият, а и очите също. Все още не можеше да си обясни как Роулинс бе успял да го познае.