Читать «Лятото и градът» онлайн - страница 130

— Напълно — кимвам. След случилото се с Лил, мисля, че мога да повярвам на абсолютно всичко.

Тя дръпва малко тоалетна хартия от близкото руло и се издухва. После казва:

— Но ти може би си права. Може би той си мисли, че съм твърде добра за него. — И тъкмо когато си мисля, че съм пробила бронята на отчаянието й, през лицето й преминава познатото упорито изражение и тя изтърсва: — Само да можех да се срещна с него! Да му обясня! Може би пак бихме могли да се съберем…

— Неее! — изревавам аз. — Той вече е избягал веднъж. Което ще рече, че дори и пак да се съберете, той пак ще избяга. Очевидно това е моделът на неговото поведение.

Тя отпуска ръце в скута си и ме поглежда неуверено.

— Откъде знаеш?

— Повярвай ми, така е!

— Може пък да успея да го променя. — Протяга ръка към телефона, обаче аз го дръпвам за кабела, преди да е успяла да го докопа.

— Миранда! — стисвам телефона до гърдите си аз. — Ако сега се обадиш на Марти, ще престана да те уважавам!

Тя ме изпепелява с поглед и отсича:

— А ако ти не ми дадеш веднага телефона, ще ми бъде адски трудно отсега нататък да те считам за приятелка!

— Не е често — промърморвам и неохотно й подавам телефона. — Да смяташ някакъв си мъж за по-важен от приятелките си!

— Не смятам Марти за по-важен от теб. Просто искам да разбера какво точно стана.

— Но ти знаеш какво точно е станало!

— Той ми дължи истинско обяснение!

Предавам се. Тя грабва телефона и се смръщва. Натиска няколко пъти вилката и ме поглежда обвинително.

— Направи го нарочно, нали? Телефонът ти не работи.

— Така ли? — изненадвам се аз. Вземам телефона от ръцете си и лично го пробвам. Нищо. Пълно мълчание. — Ама тази сутрин говорих по него!

— Може би не си платила сметката.

— Може би Саманта не е платила сметката! Замина за Ел Ей.

— Шшшшт! — слага пръст на устата си Миранда. — Какво чуваш?

— Нищо.

— Точно така — нищо. — Скача и започва да пробва ключовете за лампите. — Климатикът не работи. Лампите също не светят.

Втурвам се към прозореца. Трафикът по Седмо авеню е зациклил. Вият клаксони и сирени. Хората излизат от колите си, размахват ръце и сочат дивашки към светофарите.

Проследявам погледите им. Светофарите, увиснали над булеварда, не светят.

Поглеждам напред. Откъм реката се носи пушек.

— Но какво става, за бога? — изпищявам.

Миранда скръства ръце пред гърди, усмихва се триумфално и обявява:

— Градът е останал без ток!

Двайсет и осма глава

— Окей. Да си изясним нещата. Казваш, че тръбите на матката понякога могат да отидат и в други части на тялото, а когато ти дойде цикълът, да прокървят, така ли?

— Да. И понякога не можеш да забременееш. Или, ако това стане, плодът може да се развие извън матката — отбелязва Миранда, горда със знанията си.

— Например в стомаха, така ли? — провиквам се ужасено.

Тя кимва и допълва:

— Или в задника ти. Леля ми имаше една приятелка, която не можеше да ходи по голяма нужда. Отиде на доктор и се оказа, че в дебелото й черво расте плод!