Читать «Кръстът» онлайн - страница 7

Единствено Гауте проявяваше усет към тези неща. Беше работлив, но все още малък — едва на тринайсет — и нямаше нищо чудно в желанието му да се присъедини към баща си и братята си, когато Ерлен предложеше да тръгнат из гората.

Кристин не знаеше как да повдигне този въпрос пред Ерлен, защото спазваше твърдото си намерение съпругът й никога да не чуе и една дума, която би сметнал за упрек или оплакване от поведението му, предизвикало нерадостната съдба на семейството им. Кристин не искаше да напомня на съпруга си, че синовете му са принудени да свикнат със селската работа. Само Юлв би се наел да поговори с Ерлен, помисли си тя.

Когато слугите тръгнаха да водят добитъка в планината, Кристин замина с тях. Не пожела да заведе близнаците в хижата. Вече почти единайсетгодишни, двете момчета бяха най-буйните и непослушни от децата им. Майката, трудно намираше правилния подход към тях, защото Ивар и Скюле бяха задружни във всичко. Кристин успяваше да контролира Ивар, мек и послушен по характер в отсъствието на брат му, но появеше ли се сприхавият, непокорен Скюле, Ивар започваше да му подражава и се включваше във всичките му приумици.

2.

В началото на есента Кристин излезе да се поразходи към три следобед. Според пастира щяла да стигне до сечище с много лопен малко по-надолу по склона, по течението на реката.

Кристин намери въпросното място — стръмнина, огрявана равномерно от слънцето. Моментът беше идеален да си набере от цветята. Те растяха нагъсто сред купчините камъни и около сивите дънери. Цветове като малки звезди покриваха високите им светложълти стъбла. Кристин остави Мюнан да бере малини в един храсталак, откъдето малкият не можеше да се измъкне сам, и заръча на кучето да го пази. Извади ножа си и започна да реже стъблата на цветята, като непрекъснато наглеждаше детето. Лавранс се включи в брането на лопен.

Докато се намираха в планината, Кристин се боеше за малките си деца. Не хората я притесняваха. Повечето хижи вече бяха опустели, но Кристин реши да остане до Рождество на Пресвета Богородица. Нощем ставаше тъмно и духаше силен вятър. А тук времето се задържа хубаво, докато долу настъпи суша и липсваше хубава паша за добитъка. На мъжете им се налагаше да останат тук и в края на есента, и през зимата. Според Лавранс в хижата им нямало признаци някой да нощува там…

Кристин се спря под самотна ела насред склона, преплела ръце около тежкия букет от цветя. Оттук се откриваше гледка на север, към планината Довре. На много места по нивите зърното беше събрано на снопи.

И тук нивите бяха жълти и облъхнати от дъха на палещото слънце, но растителността в долината не придобиваше онзи наситено зелен нюанс на земите в Тронхайм.

Тя тъгуваше по дома им в „Хюсабю“. Виждаше как имението се извисява величествено върху широката гръд на хълма, а безбрежните ниви и поля наоколо продължаваха надолу към широколистната гора по полегатия склон, който стигаше до езерото в най-ниската част на долината. Липсваше й и необятната гледка към покритите с гори ниски планини, нагънати една зад друга в южното подножие на Довре; липсваше й и тучната ливада, почервеняла от цветя под алените лъчи на вечерното слънце през лятото, и покрита със сочна трева през есента.