Читать «Огнен лед» онлайн - страница 3

— Тръгваме след три дни привечер — казва той.

— Ти си истински патриот — отвръща Фьодоров с просълзени очи. Плъзва плика по повърхността на масата. — Това е половината. Ще получиш останалото, когато пътниците пристигнат.

Капитанът пуска парите в джоба си, където започват да парят кожата му.

— Колцина са?

Фьодоров поглежда двама новодошли и казва тихо:

— Десетина. В плика има отделни пари за храна. Направи покупките на различни места, та да не събудиш подозрения. Трябва да тръгвам. — Митничарят се изправя и казва високо: — Е, драги ми капитане, надявам се, че сте разбрал вече същината на нашите митнически ограничения. Довиждане.

В деня на отплаването, Фьодоров се появява на кораба, за да потвърди, че плановете остават непроменени. Пътниците ще се качат късно вечерта. На борда трябва да бъде само капитанът. Малко преди полунощ, докато Тавров кръстосва в самата мъгливата палуба, край трапа спира някакво превозно средство. От скърцането му капитанът разбира, че е камион, фаровете не светят. Вратите се отварят и затварят, чуват се приглушени гласове и тропот от подметки върху мокри павета.

Висока фигура в наметало с качулка изкачва трапа и приближава капитана. Тавров усеща върху лицето си погледа на скрити очи. После се чува дълбок мъжки глас:

— Къде ще се настанят пътниците?

— Ще ви покажа — отвръща капитанът.

— Не, кажете ми!

— Добре. Кабините се намират на мостика, който е на горната палуба. Ето това е стълбата.

— А къде е екипажът ви?

— Всички спят.

— Нека да останат по местата си, а вие — тук.

Мъжът изчезва мълчаливо към офицерските каюти, разположени под руля. След няколко минути привършва огледа си.

— По-добре е от обор, но не много — споделя впечатленията си той. — Качваме се. Отдръпнете се встрани, ето там. — И той сочи към кърмата, след което се спуска на кея.

Тавров се дразни, че го командват на борда на собствения му кораб, но мисълта за количеството на заключените в каютата пари го успокоява. Освен това, благоразумието казва, че би било глупаво да се спречква с човек, който стърчи една глава над него. Заема посоченото място.

Скупчената край трапа група се изнизва нагоре. Тавров долавя сънливия глас на дете, което някакъв възрастен усмирява, докато пътниците се оттеглят по каютите си. Хората носят сандъци и куфари. От псувните и тихия ропот капитанът разбира, че багажът е тежък. Последен на палубата се появява Фьодоров, задъхан от непривичното усилие.

— Е, приятелю — пляска с длани той, за да ги стопли, — това бе всичко. Готови ли сме?

— Щом кажете, тръгваме.

— Значи съм казал. Ето остатъкът от парите. — Подава плик, в който шумолят нови банкноти. Сетне внезапно прегръща капитана в мечешка прегръдка и го целува по двете бузи. — Майка Русия не би могла да ти се отблагодари — шепне той. — Тази нощ влизаш в историята. — Пуска смаяния капитан и изчезва по стълбата. След миг камионът се изгубва в мрака.