Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 2

Фошар пълнеше очите си с това великолепие, навел глава и заслушан в звука на четиритактовия двигател „Гном“, който движеше самолета му „Моран–Солние“ с осемдесет конски сили. Всичко беше наред. Моторът работеше нормално, също както миг преди да се унесе в почти фаталната си дрямка. Фошар се успокои, но инцидентът разклати увереността му. За своя собствена изненада той осъзна, че изпитва нещо непознато досега — страх. Не страх от смъртта, а от провала. Въпреки желязната му решителност, болящите мускули му напомниха, че е човек от плът и кръв като всички останали.

В отворената кабина нямаше място за раздвижване, а тялото му беше сковано в типичното авиаторско кожено яке с яка, надянато върху дебел пуловер от шотландска вълна с поло и бельо с дълги ръкави и крачоли. Около шията му беше увит вълнен шал. Коженият шлем покриваше главата и ушите му, а на ръцете си имаше подплатени кожени ръкавици. Краката му бяха обути в туристически обувки от висококачествена кожа. Макар и облечен като за полярни условия, леденият мраз пронизваше костите и притъпяваше сетивата му. А това беше опасно. „Моран–Солние“ не се управлява лесно и изискваше цялото му внимание.

Умората го завладяваше все по силно, но Фошар се вкопчи в разума си с целенасочената упоритост, която го бе превърнала в един от най-богатите индустриалци в света. В сивите му очи и стиснатите зъби личеше свирепа решителност. С дългия си остър нос, в профил Фошар напомняше на орлите, изрисувани на фамилния герб на опашката на самолета.

Вкочанените му устни с мъка се раздвижиха:

„Провалиш ли се, ще загинат милиони!“

Гръмовният му глас, който всяваше страх зад кулисите на властта в Европа, сега прозвуча като немощно грачене, заглушено от рева на двигателя и свистенето на въздуха покрай фюзелажа, но Фошар реши, че все пак заслужава награда. Бръкна в обувката си и извади плоска сребриста манерка. С усилие разви капачката с дебелите си ръкавици и отпи. Високооктановият шнапс беше направен от грозде, отгледано в собственото му имение, и представляваше почти чист алкохол. В тялото му се разля приятна топлина.

След този прилив на сили Фошар се залюля на място, размърда пръстите на ръцете и краката си и сви рамене. Кръвта отново изпълни крайниците му и той се размечта за горещ швейцарски шоколад и прясно изпечен хляб със стопено сирене, които го чакаха от другата страна на планината. Плътните устни под рунтавия му мустак се извиха в иронична усмивка. Той беше един от най-богатите хора в света, а се радваше като дете при мисълта за проста селска закуска. Така да бъде!

Фошар се поздрави. Той беше стриктен човек и планът му за бягство мина като по часовник. Семейството започна да го държи под око, след като той изложи непопулярните си възгледи пред тях. Но докато те размишляваха над съдбата му, той успя да им се изплъзне с комбинация от находчивост и късмет.

Престори се на препил и каза на иконома, нает от семейството, че си ляга. Когато всичко утихна, незабелязано напусна стаята, измъкна се от замъка и отиде в гората, където бе скрил велосипеда си. С ценния товар в раницата той подкара към летището. Самолетът му беше зареден и готов за излитане. Вдигна се във въздуха с първите лъчи на слънцето, а след това два пъти спира на отдалечени места, където най-верните му партньори държаха запаси от гориво.