Читать «Остатъкът от деня» онлайн - страница 8

Естествено, изкушавах се да отрека незабавно и недвусмислено мотивацията, която моят господар ми вменяваше, ала се усетих навреме, че по този начин само щях да налапам въдицата и положението ми щеше да стане още по-конфузно. Ето защо продължавах да стоя, потънал в мълчание, и очаквах мистър Фарадей да ми даде разрешението си да потегля на път.

Колкото и зле да се чувствах в този миг, в никакъв случай не намеквам, че обвинявам мистър Фарадей, който въобще не е груб човек; сигурен съм, че просто му доставя удоволствие да си прави шеги, които навярно в Щатите са знак за разбирателство и добронамереност между господар и прислужник и се упражняват като любимо занимание. И за да сложа нещата на мястото им, трябва да отбележа, че тъкмо тези задявки от страна на новия ми господар характеризираха взаимоотношенията ни през последните месеци — макар че, да си призная, все още недоумявам как точно трябва да реагирам. Дори в първите дни няколко пъти бях напълно поразен от онова, което ми казваше. Веднъж например го попитах дали господинът, когото очаквахме да ни гостува, ще бъде придружаван от съпругата си.

— Господ да ни е на помощ, ако дойде — отвърна мистър Фарадей. — Може би ти ще успееш да ни отървеш от нея, Стивънс. Защо не я заведеш до някоя от конюшните във фермата на мистър Морган? Забавлявай я там в сеното. Току-виж, се окаже точно твоят тип.

В първия миг изобщо не разбрах какво говори господарят ми. После съобразих, че си прави някаква шега, и се помъчих да се усмихна адекватно, макар и да подозирах, че следите от удивлението ми, да не кажа от шока, си останаха изписани на лицето ми.

През следващите дни обаче аз се научих да не се учудвам на подобни забележки и усетех ли закачливия тон в гласа му, отвръщах с подходяща усмивка. Въпреки всичко така и досега не съм успял да прозра какво всъщност се очаква от мен в такива случаи. Може би трябва сърдечно да се разсмея; или да отговоря с някое остроумие. Втората възможност сериозно ме занимаваше напоследък и е нещо, в което все още не съм напълно убеден. Може пък в Америка остроумните забележки на служителите да се приемат като белег за висок професионализъм. Между другото, спомням си, че мистър Симпсън, кръчмарят, веднъж каза, че ако е в Америка, въобще няма да си бъбри с нас така приятелски, а ще ни засипва с груби шеги по адрес на слабостите и недостатъците ни, защото клиентите очаквали от него точно такова поведение. Освен това, когато преди няколко години мистър Рейн пътува със сър Реджиналд Мовис до Америка като негов камериер, после ни разказа, че шофьорът на нюйоркското такси постоянно се обръщал към клиента си по начин, който в Лондон би завършил със сбиване или откарване на шофьора в най-близкия полицейски участък.

Следователно напълно е възможно господарят ми да очаква да отвръщам на шегите му подобаващо и да смята неспособността ми да го направя за недостатък. Както вече казах, проблемът много ме занимава. Само че тази работа с остроумията никога няма да е сред любимите ми задължения. Вярно, че в нашите променливи времена човек трябва бързо да се адаптира и към по-несвойствени за професията му дейности; но остроумието е съвсем друго нещо. Как например мога да бъда сигурен, че в дадения момент остроумната забележка е била подходящата реакция? Едва ли е необходимо да се замисляме над катастрофалните последици от шеговита забележка, оказала се не на място.