Читать «Остатъкът от деня» онлайн - страница 26

И продължава:

„Ако това ти навява мъчителни спомени, прости ми. Но аз никога няма да забравя как веднъж двамата наблюдавахме баща ти оттам, който крачеше напред-назад край лятната беседка и се взираше в земята, сякаш се надяваше да открие рядко съкровище, което беше изпуснал.“

Наистина е удивително, че и мис Кентън бе съхранила в паметта си този спомен отпреди трийсет години, също както и аз. Сигурно е било точно в една такава лятна вечер, за каквато споменава, защото ясно си спомням, че като се изкачих на втората площадка, забелязах как оранжевите отблясъци на залеза пронизваха здрача на коридора. Вратите на всички спални бяха леко открехнати и в една от тях, до прозореца, се очертаваше силуетът на мис Кентън. Тя каза тихо: „Мистър Стивънс, ако имате една минутка.“ Когато влязох, беше се обърнала към прозореца. Долу сенките на тополите разсичаха моравата. Отдясно, там, където беше лятната беседка, теренът едва забележимо се извисяваше, а край нея съсредоточено крачеше баща ми, „сякаш се надяваше да открие рядко съкровище, което беше изпуснал“, както много точно го описва мис Кентън.

Има някои доста сериозни причини, които обясняват защо до ден-днешен съм запазил този спомен. Освен това, като се замисля, може би не е толкова странно, че същата случка така дълбоко бе впечатлила и мис Кентън, особено ако се вземат под внимание някои аспекти от взаимоотношенията й с баща ми в началото на престоя й в Дарлингтън Хол.

Мис Кентън и баща ми бяха дошли в имението горе-долу по едно и също време — пролетта на 1922 — в резултат на обстоятелството, че тогава наведнъж бях загубил и камериерката, и помощник-иконома си. Тези две личности бяха решили да се оженят един за друг и да напуснат професията. Винаги съм смятал, че подобни връзки са сериозна заплаха за реда в къщата. Оттогава съм губил още много служители поради същите причини. Естествено, човек трябва да е подготвен, че такива неща винаги могат да се случат между слугините и лакеите, и добрият иконом задължително следва да го има предвид при планирането на работата. Но подобни женитби сред по-старшия персонал се отразяват пагубно на организацията. Разбира се, ако двама души се влюбят и решат да се оженят, би било проява на грубост да им вменяваме вина. Мен лично ме дразнят онези личности — и тук камериерките имат особен грях, — които не са истински отдадени на професията, а само се местят от място на място в търсене на приключения. Такива хора са проклятие за добрия професионализъм.

Веднага искам да поясня, че като казвам това, нямам предвид мис Кентън. Разбира се, тя също след известно време ни напусна, за да се омъжи, ала мога да се закълна, че докато работеше като камериерка под мое ръководство, бе изцяло посветена на задълженията си и нито за миг не позволи други помисли да попречат на професионалните й ангажименти.

Но аз се отклонявам от темата. Обяснявах ви, че се нуждаехме от камериерка и помощник-иконом по едно и също време и мис Кентън беше дошла — спомням си, с необичайно добри препоръки — да заеме първото място. Така се случи, че точно тогава беше приключила и славната служба на баща ми в Логбъро Хаус вследствие кончината на господаря му мистър Джон Силвърс и той бе в процес на търсене на работа и подслон. И макар че все още беше професионалист от най-висока класа, вече бе навършил седемдесетте и артритът и други старчески болести сериозно го мъчеха. При това положение изобщо не беше сигурно, че ще може да се пребори с конкуренцията на добре обучените и напиращи за служба млади икономи. Предвид тези обстоятелства сметнах, че ще бъде разумно решение, ако помоля баща ми да внесе в Дарлингтън Хол своя огромен опит и изисканост.