Читать «Остатъкът от деня» онлайн - страница 23

Понякога се твърди, че истински икономи съществуват само в Англия. В другите страни, без значение как ги наричат, имат само мъжка прислуга. Склонен съм да вярвам, че е истина. Европейците от континента не могат да бъдат икономи, защото вроденият им темперамент изключва онази емоционална сдържаност, характерна единствено за англичаните. Другите европейци — а най-вече келтите, с което несъмнено ще се съгласите — по принцип са неспособни да се контролират в състояние на силно вълнение и затова не могат да поддържат необходимото професионално поведение освен в най-обикновени ситуации. Или ако отново използвам същата метафора — ще ме извините за грубостта, — те са като човек, който при най-малкия повод е готов да хвърли костюма и ризата си и с писъци да хукне да бяга. С една дума, „достойнството“ е непонятна категория за такива хора. В това отношение ние, англичаните, имаме огромно предимство пред чужденците и затова, сетите ли се за някой велик иконом, той непременно, почти по дефиниция ще е англичанин.

Разбира се, вие може да ми възразите, както правеше мистър Греъм, когато развивах теорията си в онези прекрасни вечери край камината. Той твърдеше, че ако наистина съм прав, то тогава можем да познаем великия иконом само ако сме го наблюдавали как се държи по време на сериозно изпитание. Ние обаче заявяваме, че мистър Маршал или мистър Лейн са велики, макар че почти никой не ги е виждал как действат в подобни условия. Трябва да призная, че тук мистър Греъм донякъде има право, но все пак съм сигурен, че след като си бил в професията толкова дълго, колкото мен, можеш интуитивно да прецениш дълбочината на нечий професионализъм, без да е нужно да го наблюдаваш, когато е под напрежение. И действително, ако човек има този късмет да срещне велик иконом, и през ум не би му минало да го подлага на специални изпитания. Той просто не би могъл да си представи ситуация, способна да разклати професионализъм, упражняван с толкова авторитет. Между другото сигурен съм, че някакво подобно прозрение е пронизало дори гъстата алкохолна мъгла и е накарало пътниците на баща ми засрамено да млъкнат в онзи неделен следобед преди много години. С тези хора е като с хубавия английски пейзаж — такъв, какъвто го видях сутринта: просто знаеш, че пред теб е величието.