Читать «Остатъкът от деня» онлайн - страница 20

Един следобед за свой срам мистър Чарлс допуснал да се напие в компанията на други двама посетители — които ще нарека мистър Смит и мистър Джоунс, тъй като в някои среди все още може би си спомнят за тях. След като пили час, та и повече, тези господа решили, че искат да се поразходят с кола из околните селища. Автомобилът тогава все още беше новост. Те убедили мистър Чарлс да ги придружи и тъй като шофьорът отсъствал в момента, наложило се баща ми да кара колата.

Щом потеглили, мистър Смит и мистър Джоунс, макар и на средна възраст, започнали да се държат като ученици. Пеели неприлични песни и правели още по-неприлични забележки по адрес на всичко, което виждали през прозореца. Освен това господата забелязали на картата, че три от селата в околността се наричали Морфи, Солташ и Бригуун. Не съм съвсем сигурен, че точно така се казвали, но идеята била, че те напомняли на мистър Смит и мистър Джоунс за трима вариететни герои — Мърфи, Солтмън и Бриджит Котаната, за които и вие може да сте чували. И господата се амбицирали да посетят трите села в чест на вариететните артисти, така да се каже. Според мистър Чарлс баща ми ги бил превел през едното и тъкмо щял да влезе във второто, когато или мистър Смит, или мистър Джоунс забелязал, че селото е Бригуун — ще рече третото, а не второто име в поредицата. Те гневно настояли баща ми незабавно да обърне колата, за да обиколят селата в „правилния ред“. Това означавало да изминат два пъти по-дълъг път, но мистър Чарлс ме увери, че баща ми приел заповедта като най-разумното нещо на света и не престанал да се отнася към тях с безукорна учтивост.

Мистър Смит и мистър Джоунс обаче сега насочили вниманието си към баща ми. Очевидно отегчени от гледката навън, те продължили да се забавляват, като подхвърляли обидни забележки по повод неговата „грешка“. Мистър Чарлс си спомняше как се възхищавал на баща ми, който с нищо не показвал, че му е неприятно или обидно, и шофирал с изражение, идеално съчетаващо лично достойнство и готовност да бъде полезен. Но на невъзмутимостта му не й било писано да трае дълго. Когато им омръзнало да подхвърлят обиди зад гърба му, двамата господа започнали да обсъждат своя домакин — тоест господаря на баща ми, мистър Джон Силвърс. Подмятанията ставали все по-долнопробни и дори мистър Чарлс — поне така твърдеше — бил принуден да се намеси и да им каже, че подобни приказки говорели за лошо възпитание.

Реакцията срещу думите му била толкова бурна, че той, като оставим настрана факта, че се виждал като следващия обект на подигравките им, започнал да се опасява и от физическо насилие. Миг по-късно обаче, след една особено гнусна забележка по адрес на господаря му, баща ми рязко спрял колата. Всъщност това, което се случило после, беше оставило у мистър Чарлс такова неизличимо впечатление.

Задната врата на колата се отворила и те видели баща ми, който стоял до нея, на няколко крачки встрани от автомобила, и мрачно се взирал във вътрешността му. По думите на мистър Чарлс и тримата пасажери сякаш едновременно осъзнали каква внушителна физическа сила притежавал шофьорът им. И действително той беше висок метър и осемдесет и пет, а изражението му, макар да вдъхваше увереност, когато бе готов да услужи, в други ситуации можеше да бъде изключително зловещо. Според мистър Чарлс той не проявявал никакви признаци на гняв. По всичко изглеждало, че просто бил отворил вратата. В същото време обаче фигурата, която се извисявала над тях, внушавала толкова силно порицание и такава непристъпност, че двамата пияници се свили навътре като малки момченца, заловени от стопанина, че му крадат ябълките.