Читать «Сексът и градът» онлайн - страница 9

Да, обясних на Шарлот, съблякохме се, но се увихме с кърпи. Не, не правихме секс. Не, не се възбудих дори когато в общата стая влезе висока привлекателна тъмнокоса жена и предизвика вълнение. Надупи се като маймуна и бързо се загуби сред плетеница от ръце и крака. Това трябваше да изглежда секси, но ми напомни само за природонаучните филми по „Нашънъл джиографик“ за съвкупяващи се бабуини.

В действителност ексхибиционизмът и воайорството не са типични явления. Нито пък садомазохизмът, каквото и да сте чели напоследък другаде. Проблемът в клубовете обаче винаги е свързан с хората. Те са актриси, които не намират работа; неуспели оперни певци, художници и писатели; хора на ниско управленско ниво, които никога не стигат до средно. Хора, които ако ви сгащят в бар, ще ви държат в плен с историите за бившите си половинки и за храносмилателните си проблеми. Хора, които не могат да се справят със системата. Те са в периферията и сексуално, и в живота. И не са непременно тези, с които би споделил интимните си фантазии.

Е, не всички посетители в „Льо трапез“ бяха бледи дундести секс-зомбита. На тръгване от клуба със Сам срещнахме в съблекалнята високата привлекателна жена и кавалера й. Той имаше чисти, типично американски черти на лицето и беше разговорлив. Каза, че бил от Манхатън и неотдавна си открил частна фирма. С жената били колеги. Докато тя навличаше жълт делови костюм, мъжът се усмихна и рече:

— Тази вечер осъществи фантазиите си.

Жената го изгледа свирепо и излезе гордо от съблекалнята.

След няколко дена Сам ми се обади и аз му се развиках. Тогава той попита това не беше ли моя идея.

И още: нищо ли не съм научила?

Отговорих:

— Да, научих.

Научила бях, че няма по-подходящо място за секс от дома.

— Но ти го знаеше, нали? Нали? Сам?

3.

Влюбени в сериен сваляч

Неотдавна в Манхатън на вино, сирене и цигари се събраха седем жени, за да обсъдят най-подробно това, което ги свързваше: един мъж. И по-точно — един манхатънски ерген, който беше доста изгодна партия и когото ще наречем Том Пери.

Том Пери е на 43 г., 1,78 м., с права кестенява коса. Във външния му вид няма нищо забележително, с изключение на увлечението му преди няколко години по черни костюми на Армани в съчетание със странни презрамки. Произхожда от богато фабрикантско семейство и е израсъл на Пето авеню и в Бедфорд, Ню Йорк. Живее в съвременен небостъргач на Пето авеню.

През последните 15 г. Пери, който е известен главно с фамилията си, се е превърнал в нещо като нюйоркска легенда. Той не е точно женкар, защото винаги се стреми да се ожени. Пери е по-скоро един от най-съвършените серийни ухажори в града, като има до 12 връзки годишно. Но след два дена или два месеца се случва неизбежното. Нещо се обърква и той казва: „Зарязаха ме.“

За определен тип жени — около 30-годишни, амбициозни, с добро социално положение — да излезеш с Пери или да избегнеш ухажването му, се е превърнало ни повече, ни по-малко в посвещение, в нещо като първа разходка с лимузина и първо ограбване, взети заедно.