Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 75

Виктори и преди бе имала няколко провала, но тогава те нямаха чак такова огромно значение. В онези дни и очакванията към нея не бяха толкова големи, и провалите й — толкова публични.

— Имам чувството, че всички ми се присмиват зад гърба — бе пошепнала тогава, в ресторанта.

— Да, разбирам те — бе кимнала Уенди. — Гадно е. Но трябва веднъж завинаги да проумееш, че не е така! Преобладаващата част от хората са прекалено обсебени от себе си, за да обърнат сериозно внимание на другите.

— Хей! — извика асистентката й Зоуи, влитайки в кабинета й. — На телефона е Санди Берман от „Нийман Маркъс“. Клеър ми каза, че си тук, но не можах да те открия никъде!

— Бях при Марша — отговори Виктори.

— Да й кажа ли, че си излязла? — попита Зоуи, долавяйки колебанието й.

— Не, няма нужда. Свържи ме.

Седна зад бюрото си. Предстоящият разговор със сигурност щеше да бъде неприятен — труден както за Санди, така и за нея самата. Със Санди правеха бизнес вече от десет години и често обичаха да казват, че са израснали в него заедно. Сега Виктори си пое дълбоко дъх и вдигна телефона.

— Санди, много ми е приятно да те чуя! — започна весело, сякаш всичко си беше наред.

— На мен също — промърмори учтиво Санди от другия край на линията. — Сигурно си много уморена след всички тези пътувания!

— Ами… Япония, Далас, Лос Анжелис… обичайното — отвърна Виктори и сви рамене. — Но иначе съм добре. Ти как си?

— Значително по-добре след края на Седмицата на модата.

Двете се засмяха, напълно наясно с нещата, а после настъпи пауза. Виктори се изкуши да я запълни, но реши този път да остави Санди да свърши мръсната работа.

— Знаеш колко много те обичаме всички в „Нийман“ — започна накрая Санди.

Виктори само кимна, а в гърлото й се образува буца.

— И лично аз много харесах пролетната колекция — продължи Санди. — Но общото усещане е, че тя не е така продаваема, колкото другите ти колекции.

— Така ли? — престори се на изненадана Виктори. — Честно да ти кажа, Санди, според мен това е най-добрата колекция, която съм правила някога. — Намръщи се. Мразеше, когато й се налагаше да се продава на хората от универсалните магазини. Имаше чувството, че изглежда много евтина. Но в случая не можеше просто да ги загърби с лека ръка, затова продължи: — Вярно е, че е малко различна, но…

— Не казвам, че не е красива — прекъсна я Санди. — Но тя породи общото усещане на страх кой ще се реши да я носи! Ако зависеше само от мен, никакви проблеми! Обаче клиентите на „Нийман“ са доста по-консервативни, отколкото си мислиш!

— Разбирам защо са уплашени — отбеляза съчувствено Виктори. — Но хората винаги се страхуват от новото. Затова смятам, че трябва да дадеш на колекцията ми шанс. И съм убедена, че накрая ще бъдеш доста изненадана!

— Отлично знам колко си талантлива — по този въпрос две мнения няма! — изтъкна помирително Санди. — Добрата новина е, че все пак ще вземем десет модела.

— Това не е особено много — от тридесет и шест…

— Е, вярно, не е обичайната ни поръчка — съгласи се Санди. — Но пролетната колекция ще се продава доста трудно. Ако трябва да бъда честна с теб, Вик, положих огромни усилия, за да ги накарам да приемат поне десетина!