Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 4

— На четиридесет и три — поправи я Виктори. — Все още празнувам рождените си дни. — Да, оказа се права. Започването на интервю с въпрос за възрастта, си е акт на неприкрита враждебност.

— Освен това не си омъжена и нямаш деца. Струва ли си наистина да се простиш с брака и мисълта да имаш деца, само и само да правиш кариера?!

Виктори се засмя. Защо винаги ставаше така, че независимо от постиженията на една жена в този свят, ако не е омъжена и няма деца, всички продължават да я смятат за пълен провал?! Предвид обстоятелствата, въпросът на младата журналистка бе изключително нетактичен, както и крайно възмутителен. Та какво би могло да знае това момиче за прищевките на съдбата, за това колко се е борила и от какво се е лишила, за да стигне дотук, да стане международно призната дизайнерка със собствена компания — постижение, което със сигурност бе далеч по-велико от всичко, което тази пренеприятна млада жена би извоювала някога! Ала Виктори бе прекалено добре запозната с протокола, за да си позволи да изгуби самообладание пред нея. Ако го направеше, със сигурност още утре щеше да се озове в клюкарските вестници.

— Всяка сутрин, когато отворя очи — започна Виктори Форд, разказвайки история, която бе споделяла в стотици интервюта досега (но като че ли никой журналист не бе успял да проумее), — аз се оглеждам и се заслушвам. Сама съм и чувам… тишина. — Тук тя погледна съчувствено момичето. — Но почакай малко! — вдигна драматично пръст. — Чувам… тишина. И бавно, но сигурно, из тялото ми се разлива чувство на щастие! На радост. И винаги благодаря на Бога, че по някакъв невероятен начин съм успяла да остана свободна! Свободна да се наслаждавам на своя живот и на своята кариера!

Момичето се изхили нервно. После дръпна един кичур от косата си.

— Огромна част от битието на всяка жена се състои в изричане на лъжи, не мислиш ли?! — продължи Виктори. — Непрекъснато ни се налага да повтаряме, че искаме онези неща, които обществото ни казва, че трябва да искаме. Жените смятат, че оцеляването им зависи от съблюдаването на правилата. Ала за някои от нас конформизмът означава смърт. Смърт на душата. А душата — повиши тон тя — е безценна! Така че, когато живееш в лъжа, нанасяш непоправими вреди на душата си!

Момичето вдигна изненадано поглед към Виктори, после се смръщи в знак на съгласие, а накрая закима одобрително. Точно тогава бяха прекъснати от една от асистентките на Виктори, която нареждаше възбудено в слушалката:

— Джени Кадин пристига! Време за реагиране — три минути!

2

Уенди Хийли бутна очилата на носа си, излезе от кадилака и огледа ордата папараци, кръжащи около колата. Независимо че се бе намирала стотици пъти в подобна ситуация, никога не преставаше да се удивлява от ефективността, с която подобни навлеци успяваха да надушат филмовите звезди. Сигурно притежаваха обонянието на хрътките или пък се обучаваха на това. И въпреки всичките си години във филмовия бизнес Уенди и до днес не разбираше как самите звезди успяват да се справят с това внимание. Същевременно бе абсолютно убедена, че ако беше на тяхно място, никога нямаше да успее. Добре, че позицията й не го изискваше! Тя беше президент на компанията „Парадор Пикчърс“ и една от най-влиятелните жени във филмовия бизнес, но за фотографите не беше нищо повече от нечия невзрачна секретарка.