Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 125

Но това се бе оказало чиста лъжа.

Но всъщност бе играла игрички, и то какви! Бе работила над Шейн още от самото начало въпреки подсъзнателните си подозрения, че той не държи особено да бъде с нея. Беше се самоубедила, че накрая ще успее да го прекърши и да го накара да прозре истинската й стойност. Когато разбере колко много може да стори тя за него, няма начин да не я обикне. В началото, когато беше още в периода на убеждаването му да остане с нея, Уенди бе предпочитала да си затваря очите, ако усетеше, че той се заглежда по други жени. Никога не си позволи да го критикува, непрекъснато му повтаряше, че е гений (когато всъщност именно той трябваше да повтаря на нея, че е гений). Грижеше се за него като майка. Че и нещо повече. Никога не му отказваше хубава храна и хубав секс. И ето че накрая той се беше предал. Призна му, че го обича едва след втория месец на връзката им. А на него му трябваха цели две години, докато събере този кураж.

Да, тя го беше купила. И в ролята на купувача си мислеше, че е в безопасност.

Майка й е напълно права. Държа се като арогантна глупачка.

Уенди усети как цялото й тяло се стяга. Осъзнаването на тази болезнена истина се плъзна и я обхвана като отрова.

Открай време бе настоявала, че двамата с Шейн имат нов модерен тип брак — бракът на бъдещето! Но всъщност бракът им не беше нищо повече, освен традиционния, само че с разменени роли. И колко пъти бе наричала Шейн уж на шега „перфектната съпруга на един изпълнителен директор“?

Тази фраза задължително бе предизвиквала хихиканията на колегите й по ранг и мълчаливото съгласие на колежките й. Иначе пред Шейн никога не го беше изричала, макар че той сигурно бе доловил тези тайни нападки срещу мъжкото му его. И надали ги е харесал.

Уенди обори глава в ръцете си. Как можа да се случи това?! Кога точно се объркаха отношенията им? Не че не бе искала Шейн да работи. Беше го подкрепяла във всичко, което се бе опитвал да прави. Проблемът бе съвсем простичък — Шейн просто не бе особено добър в нищо. Липсваше му необходимата издръжливост, хранене нереалистични очаквания и не можеше да носи критика. Беше много арогантен. Хората му даваха възможност да направи нещо полезно (обикновено заради нея) и след като той закъсняваше със сроковете и започваше да се кара и да се прави на велик, те просто отказваха да имат каквото и да било общо с него. На Уенди често й се искаше да му обясни, че не е достатъчно талантлив, за да прави подобни сцени, но как се казва такова нещо на друг човек, особено ако си омъжена за него?!

Ами ако наистина зависеха от неговите доходи? Ужас! Щяха да бъдат последните бедняци! Никога нямаше да могат да си позволят всичко това, което имаха сега.