Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 3
Ричард Леймън
ГОРМЪН ХАРДИ
Скъпа Джанис,
Разочарован съм от Вашия отговор във връзка с дневника. Разбирам обаче, нежеланието Ви да се доверите на един непознат. Като професионален писател често съм получавал „удари под кръста“ не само от непознати, но и от хора, които съм мислел за свои приятели. Но човек не може винаги да бъде толкова предпазлив!
Не съм убеден, че ситуацията на този етап налага сключване на договор. Но искам да Ви уверя, че продължавам да проявявам интерес към Вашето предложение.
В края на август, в Сан Франциско, ще изнеса лекция на конференцията на Националната асоциация на библиотеките. Ако се съгласите, след конференцията мога да посетя Малкаса Пойнт и с готовност да обсъдя с Вас условията на договора. А също така да прочета дневника и да започна проучването, което ми е необходимо, за да осъществим идеята Ви.
С уважение:
Гормър Харди
1
— Имаш нужда от секс — каза Нора.
— А-ха.
— Огледай се наоколо и избери, когото си искаш. Ти си най-хубавото момиче тук.
Тайлър не се огледа. Вместо това, отпи от питието.
— Говоря сериозно — каза Нора.
— Ти си се нафиркала.
— Нафиркала съм се, но умът ми е бистър, мила. Имаш нужда от хубав секс. Откакто дойдохме в Сан Франциско, непрекъснато се оплакваш и мърмориш. По дяволите, ако не искаше да идваш на конференцията, трябваше да си останеш вкъщи.
— Не знаех, че ще бъде толкова ужасно — каза Тайлър.
— А ти какво очакваше? Музика и танци ли? Тези мероприятия винаги са досадни. Какво искаш от сборище на библиотекарки?
— Въпросът не е в това.
— А в какво?
— В града.
— Какво му има на града? Страхотен е.
— Зная.
— Май си развали настроението, защото не работят влакчетата.
— Сигурно — Тайлър се опита да се усмихне, но не успя.
— Хайде! Какво става? Изплюй камъчето!
— Чувствам се ужасно. Това е.
— В какъв смисъл?
— Ужасно самотна — Тайлър сведе поглед от лицето на Нора, което беше в сянка.
После се вторачи в свещта пред себе си. Очите й се напълниха със сълзи, през които пламъкът изглеждаше размазан. Изтри ги с опакото на ръката си и отпи от ирландското уиски.
— Виновен е градът — каза тя. — Не трябваше да идвам. Мислех си, че ще го понеса. Но където и да отида, където и да погледна, все попадам на места, които ми напомнят за него.
— Значи е замесен мъж.
Тайлър кимна.
— Дори тук ме е водил веднъж, за да ми покаже въртящия се бар. Пихме коктейли „Маргарита“. След това се разходихме до Норт Бийч, отидохме до „Сити Лайтс“ и онази антикварна книжарница на отсрещната страна, която ти показах вчера.
