Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 143

Звярът повдигна Гормън за главата. Краката му се извисиха пред лицето на Джанис. Писъците му пронизваха слуха й.

Тя се търкулна. Облегна се на лакти и дръпна ударника.

Звярът продължаваше да държи Гормън за главата. Мъжът махаше с ръце, риташе с крака и крещеше, докато чудовището го тресеше. В следващия миг го запрати към рафтовете до стената. Дъските се разцепиха. Гормън падна проснат на пода. Върху му се изсипаха бурканите.

— Застреляй го! — извика Гормън задавено.

Успя да се изправи на крака. Залитна назад. Приведеният звяр се приближи към него.

Джанис стреля.

Куршумът удари крака на Гормън.

Той падна по гръб. Звярът скочи върху него. Гормън нададе пронизителен писък. Звярът пъхна муцуна в слабините му и започна да го разкъсва. После вдигна глава и се вторачи в главата на мъжа. След това се изкачи върху тялото му, отвори широко уста и захапа лицето на Гормън.

Джанис гледаше.

Гормън престана да стене. Изчезнаха конвулсиите. Остана да лежи неподвижно на пода.

Звярът слезе от него. Тялото му бе изцапано с кръвта на Гормън. Обърна се към Джанис и се втренчи в нея.

Пенисът му нарасна и се вдигна.

Тя стреля.

Куршумът отскочи със свистене от каменната стена зад главата му. Звярът се наведе напред и се поколеба. Джанис се прицели в гръдния му кош. Натисна спусъка, но в този момент съществото отскочи встрани към тунела, където лежеше мъртъв другият звяр. Джанис стреля отново и отново. Ударникът падна с метално тракване. Звярът изчезна в тунела.

29

Тайлър спря внезапно, когато чу единично пукване, което долетя зад тях през тунела.

— Изстрел ли беше? — прошепна тя.

— Да — каза Капитан Франк.

Тя застана неподвижно в тъмното, държеше ръката на стария човек и се питаше какво ли може да означава това. Нора имаше пистолет. Но бе напуснала къщата. Оставаше Гормън. По кого — или по какво — бе стрелял той?

— Там става нещо — каза Капитан Франк.

— Да.

— Хайде да не си пъхаме носа.

Тайлър дръпна стареца за ръката и го поведе напред. Рамото й се блъсна в стената. Тя се отмести вдясно и продължи да върви.

В тунела отекна още един изстрел, последван от още няколко бързи изстрела, които се сляха в едно. Можеха да са три или четири на брой.

Какво става там отзад?

— Господи — промълви Капитан Франк.

Тайлър замръзна на място. Ослуша се за още изстрели, но чу само туптенето на сърцето си и бързото дишане на стария човек.

— Странна работа! — каза тя.

Ръката на капитана бе гореща и потна. Тайлър продължи да я държи и отново тръгна. Размахваше пистолета отляво надясно пред себе си, за да се ориентира по стените. Кокалчетата й се удряха във влажната пръст.