Читать «Малкаса Пойнт» онлайн - страница 12

— Къде е патрулът на магистралата, когато ти трябва? — недоволстваше Нора.

— Къде е цивилизацията, когато ти трябва?

Тайлър натисна педала на газта. Камионетката изостана, когато стрелката на скоростомера скочи от петдесет и пет на шестдесет мили и след това на шестдесет и пет. После стигна до седемдесет. Беше на права отсечка, но в далечината забеляза остър завой — може би след около миля. А камионетката зад тях също набираше скорост.

— Няма как — промърмори тя.

Махна крак от газта. Скоростта бързо спадна. Погледна в задното огледало, като се опитваше да се пребори с растящата паника и видя, че камионетката ги настига. Сякаш нямаше намерение да намали. Тя се приготви за удара. В последния момент камионетката рязко изви в другото платно и мина покрай тях. Клаксонът гърмеше, като че ли някой крещеше в ушите на Тайлър. Вместо да отмине, нахалникът продължаваше да кара редом с тях. Пътят напред беше чист, поне за сега. Вече мислеше, че камионетката всеки миг ще се отклони от посоката си и ще връхлети върху малкото й омни, което ще излети към склона и ще се преобърне. Кракът й натисна спирачката. Камионетката отмина, върна се в платното пред тях и намали. Тайлър продължаваше да натиска с всичка сила спирачката. Поглеждайки в задното огледало, видя че към тях с голяма скорост се приближава някакъв мустанг. Тя караше с двадесет, след това намали на петнадесет, защото камионетката блокираше пътя.

— Боже господи! — извика тя.

Сви по едно неравно отклонение и спря. Камионетката също сви вдясно. Мустангът пресече осевата линия и отмина с голяма скорост. Камионетката тръгна на заден ход, докато почти не докосна предния калник на омнито.

С трепереща ръка Тайлър вдигна стъклото на прозореца и натисна с лакът ключалката. През задния прозорец на кабината на камионетката видя как мъжът сваля каубойската си шапка.

— Не носиш случайно пистолет, нали? — попита Нора.

— Естествено.

— Така си и мислех.

Непознатият се прехвърли през предната седалка до дясната врата, отбори я и слезе от камионетката. Без да ги погледне, тръгна намръщено към тях с лека походка.

Беше едър мъж на около тридесет години. Очите му изглеждаха твърде малки върху голямото лице, а устните му бяха пълни и изпъкнали. Челюстта му беше по-широка от челото.

— Проклет неандерталец! — промърмори Нора.

Внезапно той вдигна глава. Малките му очи се стрелнаха от Нора към Тайлър. Устните му се свиха в усмивка. Вдигна среден пръст и изви бавно ръка, като че ли го завинтваше. Тайлър притисна коленете си едно в друго.

— Свиня! — каза Нора.

Със средния си пръст им направи знак да излязат.

Нора се наведе към предното стъкло.

— За нищо на света, лайнар такъв! — извика тя.

— За бога! — изохка Тайлър.

Със самодоволна усмивка мъжът откъсна антената на радиото и я размаха като камшик за езда. Тя изплющя върху стъклото и Тайлър се сви на седалката.

— Вкарай си я в задника! — изкрещя Нора.

Тайлър я тупна по рамото.

— Стига! Положението е достатъчно лошо. Не го предизвиквай допълнително!