Читать «Сътворението» онлайн - страница 5

Пред входа на Одеона ме спря Тукидид[1] — мрачен човек на средна възраст, водач на консервативната партия, откакто преди три години умря тъст му, прочутият Кимон[2]. Сега Тукидид е единственият сериозен съперник на Перикъл, водача на демократите.

[1] Тукидид — атински политик, съименник на историка Тукидид, с когото имал роднински връзки чрез рода на Филаидите. — Б.пp.

[2] Кимон (ок. 510–450 г. пр.н.е.) — атински стратег и държавник, политически противник на Темистокъл. Остракизиран по време на борбата на Ефиалт с аеропага. През 450 г. пр.н.е. предприел военни действия срещу Персия и загинал в сражение. — Б. пр.

Политическите названия, които използуват тук, са неточни. Водачите и на двете фракции са аристократи. Но някои благородници, като покойния Кимон, поддържат богатата земевладелска класа, докато други, като Перикъл, флиртуват с градската тълпа — Перикъл се погрижи да укрепи прословутото им събрание, продължавайки делото на своя политически ментор Ефиалт[3], радикален водач, убит преди десетина години при загадъчни обстоятелства. Естествено, убийството на Ефиалт бе приписано на консерваторите. Ако е тяхно дело, заслужават поздравления — не може един град, още по-малко цяла държава, да се управлява от тълпата.

[3] Ефиалт (ок. 500–453 г. пр.н.е.) — вожд на атинските демократи през 70-те години ла V в. пр.н.е. В 457 г. пр. и. е. бил пре-дателски убит, но демокрацията в Атина укрепнала и била подготвена почвата за делото на Перикъл. — Б. пр.

Най-вероятно, ако беше обратното — ако майка ми бе персийка, а баща ми грък, — щях да съм на страната на консерваторите, макар че те често се поддават на изкушението да си служат с името на Персия, за да плашат народа. Известна ми е любовта на Кимон към Спар-та и омразата му към нас и все пак съжалявам, че нямах възможност да го познавам лично. Всички тук казват, че сестра му Елпиника по характер приличала на него. Тя е чудесна жена и моя вярна приятелка.

Демокрит учтиво ми напомня, че отново съм се отклонил от темата. Аз пък му напомням, че след като часове наред съм слушал Херодот, не мога да преминавам логично от един въпрос на друг. Мисълта на Херодот скача като скакалец. Защо да не му подражавам? Тукидид ме заговори на излизане от Одеона.

— Предполагам, че онова, което чухме преди малко, ще бъде докладвано в Суза.

— Нима има нещо лошо в това? — попитах едновременно любезно и глупаво, както подобава на един добър посланик. — Великият цар обича невероятните истории. Има вкус към фантастичното.

Очевидно не се показах достатъчно глупав. Почувствувах негодуванието на Тукидид и придружаващата го свита от консерватори. Политическите водачи в Атина рядко излизат сами, защото се страхуват, че ще ги убият. Демокрит твърди, че когато човек види голяма група шумни мъже, сред които се мярка шлемоподобен лук[1] или кръгла алена луна, в първия случай това непременно ще е Перикъл, а във втория — Тукидид. И така, градът е разделен на две гневни половини — едните са за Луната, другите за Лука!