Читать «Сътворението» онлайн - страница 26

Хистасп не довърши думите си. Много често губеше нишката на мисълта си. Свикнал бях с недоизказаните му изречения. С дългите паузи в разговорите ни.

Докато чаках да продължи, гледах безделно в пламъка на един от факлите. Хистасп прие това като предзнаменование.

— Виждаш ли? Не можеш да откъснеш очи от Пре-мъдрия господ.. И това е съвсем естествено.

Бързо отместих погледа си. Макар и седемгодишен, разбирах какво ще последва. И то последва.

— Ти си внук на най-великия човек, живял някога на земята. Не искаш ли да последваш пътя му?

— Да. Бих искал. Мъча се да съм като него. — Бях се научил да играя ролята на малък жрец. И я играех добре. — Но бих искал също така да служа на Великия цар.

— Няма по-възвишено дело на земята от това, на което можеш да се посветиш единствено ти. Ти не си като Другите. Бил си там в храма. Чул си гласа на Премъдрия господ.

Макар щастливата случайност, ако мога да се изразя така, че съм присъствувал на убийството на Зороастър, да бе породила траен интерес към мен у всички, които следват Истината и отричат Лъжата, понякога си мисля, че животът ми щеше да протече с много по-малко усложнения, ако се бях родил обикновен персийски благородник, небелязан от бога. Когато някой от нашите маги ми целуне ръка и ме помоли да разкажа, за кой ли път, какво точно е изрекъл Премъдрият господ, аз се чувствувам като измамник. Вярвам в Премъдрия господ, разбира се. Но не съм фанатик. Освен това никога не ме е задоволявало обяснението (по-скоро отсъствието на обяснение) в учението на Зороастър, когато говори за това как е бил създаден Премъдрият господ. Какво е съществувало преди Премъдрия господ? Пропътувах целия свят, за да търся отговор на този най-важен от всички въпроси. Демокрит иска да знае дали съм го намерил. Имай търпение, Демокрите.

Сигурно поради това, че в жилите ми тече йонийската кръв на Лаида, аз съм по-склонен към съмнения по религиозните въпроси, отколкото е обичайно за един пер-сиец, произхождащ от святото семейство Спитама. А сред всички йонийци абдерските са най-малко склонни към съмнения. Всъщност една стара поговорка гласи, че срещнеш ли невероятен глупак, той трябва да е от Абдера. Очевидно тракийският въздух е имал затормо-зяващо въздействие върху умовете на онези елински преселници, чиито потомци сме ние с Демокрит.

Демокрит ми напомня, че най-блестящият от всички софисти е от Абдера и е наш братовчед. Може би трябва да споменем още, че Абдера се смята за родното място и на най-великия сред живите художници — Полигнот, който покри с рисунки дългата колонада на агората — тукашния пазар. Никога няма да я видя.

Хистасп още веднъж ми разказа какво благоговение изпитва пред дядо ми. Докато говореше, разтриваше безжизнената си ръка.

— Аз го спасих от магите. Не, не е точно така. Премъдрият господ спаси Зороастър. Аз бях само негово оръдие.

Хистасп се впусна да разказва една дълга история, от която никога не се отегчаваше и която аз никога не слушах.

— Великият цар Кир току-що ме бе направил сатрап на Бактрия. Млад бях. Вярвах във всичко, на което ме бяха учили магите. Почитах девите, особено Анахита и Митра. Често пиех хаома за удоволствие, а не заради свещените й свойства и нито веднъж не проявих благочестие чрез жертвоприношения на Премъдрия господ, защото не знаех кой е той. Тогава Зороастър дойде в Бактра… Изгонили го бяха от родната му Рагa[1]. Пътувал на изток, от град на град. Щом почнел да проповядва Истината, магите го принуждавали да си замине. Така се озова в Бактра. Магите настояваха да го изгоня. Но аз бях любопитен да чуя какво ще каже. Накарах магите да спорят със Зороастър в мое присъствие. Той говори седем дни. Един по един обори доводите им. Разобличи боговете им — доказа, че са дяволи и служители на Лъжата. Доказа, че сътворението е дело единствено на Премъдрия господ. Но заедно с този единствен творец на света съществува и Ариман, злият дух. Той е Лъжата, с която Истината трябва вечно да се бори…