Читать «Сътворението» онлайн - страница 19

— А и какво ги интересува моето мнение? — казах аз. — Освен това главното, в което ще го обвинят, е безбожие и то ще е справедливо обвинение. В очите на тълпата и в очите на онези, които ще го съдят, безбожник си и ти, Архелай, както и аз. Всъщност кой отправи обвинението?

— Лизикъл, търговецът на овце.

Името отекна в ушите ми като грохот от разбиваща се вълна. Лизикъл е един нагъл и безскрупулен човек, чиято цел е да направи състояние, като служи на Тукидид и на интересите на консерваторите.

— Тогава всичко е ясно — казах аз. — В събранието Тукидид ще отправя нападки срещу Анаксагор и приятеля му Перикъл. Перикъл пък ще защищава Анаксагор и своите хора.

— А ти?

— Няма да предприема нищо — заявих аз решително. — Моето положение тук е, меко казано, деликатно. Решат ли консерваторите, че е дошло време за нова война с Персия, очаква ме смърт, стига, разбира се, времето да не изпревари вашите политици.

Закашлях се тъй, че да събудя съчувствие, а после вече не можех да спра. Наистина съм болен.

— А какво ще стане, когато умреш? — попита Сократ.

Задушавах се. Сякаш мина цяла вечност, докато успея да си поема дъх.

— Едно е сигурно — отвърнах аз, — поне няма да съм в Атина.

— Но мислиш ли, че ще продължиш да съществуваш по някакъв друг начин?

Младият човек, изглежда, искрено се интересуваше какво мисля аз или по-скоро какво мислят зороастрий-ците по този въпрос.

— Ние вярваме, че всички души са създадени в началото от Премъдрия господ. Когато им дойде времето, тези души се раждат веднъж, само веднъж. От друга страна, на изток вярват, че душата се ражда, умира и се ражда отново хиляди и хиляди пъти под различна форма.

— Питагор твърди същото — рече Сократ. — Когато с Архелай бяхме в Самос, срещнахме един от най-старите негови ученици, който ни каза, че Питагор взел учението си от египтяните.

— Не — заявих аз твърдо, без да знам защо. Всъщност не знам нищо за Питагор. — Взел го е от хората, които живеят отвъд река Инд, където съм ходил…

— Това е много интересно, посланико — нетърпеливо ме прекъсна Архелай, — но не бива да забравяме факта, че нашият приятел е арестуван.

— Не бива да забравяме и факта — намеси се Сократ, — че хората умират. А онова, което става или не става с разума, населяващ плътта им, съвсем не е безинтересно.

— Какво да правим?

Архелай бе на път да се разплаче. На младини бил ученик на Анаксагор.

— Едва ли аз съм човекът, когото трябва да питате — отговорих. — Отидете при Перикъл.

— Вече ходихме. Не си е вкъщи. Не е и в булевтериона. Нито у Аспазия. Изчезнал е.

Накрая успях да се отърва от Архелай. Сега Анаксагор е в затвора и при следващото свикване на събранието Тукидид ще отправи обвинение срещу него. Предполагам, че защитата му ще поеме Перикъл.

Казвам „предполагам“, защото рано тази сутрин спартанската армия прекоси границата и влезе в Атика.