Читать «Сътворението» онлайн - страница 10

[1] Град в Йония на южния бряг на Смирненския залив, — Б. пр.

След като ни поднесоха първото блюдо — прясна, а не консервирана риба, — Анаксагор поиска да чуе какво мисля за басните на Херодот Няколко пъти отворих уста да му отвърна, но не успях да взема думата от стария Калий, който не спираше да говори. Трябва да се съобразявам с Калий, защото атиняните и без това не са доволни от нашия забулен в тайна мирен договор. Всъщност много възможно е един хубав ден споразумението да бъде анулирано и тогава ще съм принуден да си замина, ако, разбира се, уважат посланическия ми сан и не ме убият. Гърците по принцип не зачитат посланиците. Дотогава, като съавтор на договора, Калий е мой защитник[1].

[1] Мирът, сключен в Суза, е известен в историята като Калиев мир. — Б. пр.

Калий описа — за не знам кой път — битката при Маратон. Гръцката версия на това събитие много ме отегчава. Излишно е да споменавам, че Калий уж се сражавал с херкулесовска храброст.

— И то без да съм длъжен. Имам предвид това, че съм потомствен факлоносец! Посветен съм в мистериите на великата богиня Деметра, в Елевзинските мистерии[2]. Но ти знаеш всичко това, нали?

[2] В град Елевзин, център на култа към богинята на плодородието Деметра, разположен на около 20 км западно от Атина, през месец септември в продължение на девет дни се извършвало посвещението в Елевзннскнте мистерии. — Б. пр.

— Разбира се, Калий, знам го. Нали по това си приличаме. Не си ли спомняш? И аз съм потомствен факлоносец.

— Така ли? — Калий няма добра памет за наскоро научени неща. — Ах, да! Точно така! Ти си огнепоклон-ник. Да, да. Сигурно е много интересно. Трябва да ни поканиш да присъствуваме на някой ваш обред. Казват, че било забележителна гледка. Особено когато архима-гът гълтал огън. Архимагът си ти, нали?

— Точно така. — Вече не си правя труда да обяснявам на атиняните разликата между зороастриеца и мага. — Само че ние не гълтаме огъня — продължих аз. — Ние му служим. Той е посредник между нас и Премъд-рия господ. Освен това ни напомня за Страшния съд, когато всеки от нас ще трябва да премине през море от разтопен метал, през нещо като самото слънце, ако теорията на Анаксагор за слънцето е вярна.

— И после какво става?

Въпреки че е потомствен жрец, Калий е много суеверен. Това ми се вижда чудно. Потомствените жреци обикновено са склонни към атеизъм. Те знаят твърде много.

Отвърнах му както подобава:

— Онзи, който е служил на Истината и е отхвърлял Лъжата, няма да почувствува нищо, докато преминава през кипящия метал. Той просто…

— Разбирам, разбирам. — Умът на Калий, доколкото го има, пърха и се лута като подгонена птичка. — И при нас е нещо подобно. Все пак искам някой ден да те видя как гълташ огън. Естествено, не мога да върна услугата. Знаеш, че нашите обреди се държат в строга тайна. За тях нямам право да ти кажа нищо. Освен че, ако ги изпълниш всичките, ще се преродиш. Стига, разбира се, да можеш да ги изпълниш. А като умреш, ще успееш да избегнеш… — Калий млъкна. Птичката, изглежда, кацна на клонче. — Все едно, сражавах се при Маратон, макар да бях принуден да нося тези жречески одежди. Нали виждаш, трябва винаги да ги нося. Е, ти, естествено, не виждаш, но нищо. Всъщност както бях започнал да ви разказвам, жрец — не жрец, в онзи паметен ден убих доста перси…