Читать «Само напред» онлайн - страница 79
Майкъл Маршал Смит
Разбирате ли какво искам да ви кажа? Ще се опитам да дойда на себе си.
— Имам чувството, че наоколо витаят призраци. — Окланд извърна очи от морето и погледна избелелите, пометени от вятъра, пусти улици. — Никой ли не живее вече тук?
— Много малко мили лунатици и чудаци най-вече. Отиваме на гости у един от тях.
— Така ли? — усъмни се Действащия. — Защо? Откъде се чува пианото?
Вървяхме към музиката. Беше красива по странен начин, фрагменти на тиха меланхолия. Видях един по-голям ресторант от другата страна на улицата. Стори ми се, че вътре цари леко оживление, но не се върнах да проверя. Хората тук лесно се плашеха, а аз харесвам музиката.
— Отиваме при него, защото има самолет.
— О! Чудех се защо дойдохме чак дотук. — След един необезпокояван нощен сън Действащия не изглеждаше по-здрав, но със сигурност беше по-дръпнат, по някакъв уморен начин. — Ще напускаме страната или какво?
— Да — отговорих аз. — И не. Ние няма да се качваме в самолета, той ще се качи.
— Разбирам — намръщи се Окланд. — НЕ, не разбирам. Какво ще правим тогава?
— Ще останем тук.
— Какво?
Знаех, че рано или късно ще трябва да обясня на Окланд следващата ни стъпка, но исках да поизчакам още малко. Ако нямаше достатъчно време да обмисли нещата, на мен щеше да ми е по-лесно. Или по-малко безкрайно трудно.
— Довери ми се.
— Хм — отговори той, но не каза нищо повече.
* * *
Два часа по-късно седяхме в Палата. Това бе голям хотел на брега. Тук са идвали хора с ужасно много пари, които искали да оповестят факта, че са богати. Все едно са се окичвали с табела. Въобще пребиваването тук е било най-добрият начин да кажат „Хей, вижте. Имам повече пари, отколкото ми трябват и не знам какво да правя с тях.“, както и да си променят мнението за няколко седмици.
Но богатите днес са станали много сериозни. Стоят си в Брандфийлд и Квартала Пари и играят голф. Да си богат не е толкова забавно, както преди. Едно време човек забогатяваше и тогава спираше да работи. Концентрираше силите си в забавления по най-скъп начин. Днес хората забогатяват и после работят още и още, за да станат по-богати. Понякога играят голф. И това е. Не ми звучи кой знае колко приятно, но това е положението.
Стояхме във всекидневната на Палата — стая около сто квадратни метра. Тук-там сред прахоляка се виждаше по някой стол, някоя маса. Помещението се намира в центъра на хотела и няма прозорци. Това е важно.