Читать «Само напред» онлайн - страница 71
Майкъл Маршал Смит
— Ще направя всичко, което мога — каза тя. — Кажи ми какво да направя и ще го направя.
Окланд ни погледна безизразно.
— За какво говорите?
— Ще спрем това.
Действащия поклати безнадеждно глава.
— Не можете. Те са силни и няма да спрат. Не знаете с кого си имате работа.
— Нито пък те — ожесточи се Зенда и кимна към мен. Това погали самочувствието ми. Постарах се да изглеждам достойно за оказаното доверие, но силата ми не е в мимиката, а и не очаквах да го впечатля, все още не. Окланд ни гледа мрачно известно време, после поклати глава.
* * *
След малко Действащия се отпусна от топлината и сигурността на апартамента и заспа на канапето. Ние със Зенда тихичко се измъкнахме в кухнята да не му пречим. Поръчах пица по видеофона. Телефонистката се стъписа от количеството, което поръчах, но накрая успях да я убедя, че говоря сериозно.
— Какво ще стане сега, Старк? — попита ме тихичко Зенда като свърших.
— Трябва да се върнеш в Центъра — казах аз — и да вземеш буболечката със себе си.
Тя помръкна, но не възрази. В подобни случаи винаги се вслушва в думите ми. Е, почти винаги.
— Трябва да я върнеш на мястото, откъдето си я взела и да се надяваш, че никой не е проверявал междувременно.
— Ами ако са проверили?
— Бъди хитра. Кажи, че си го намерила и си го проверила.
— Какво? Разумно ли е?
— Каквото и друго да кажеш, няма да е убедително. Само не казвай, че си ме виждала, нито дори, че си ме чувала. Това е първото нещо, заради което те шпионират. Департаментът по Сигурността трябва да може да ти каже дали някой е влизал в офиса ти. Ако е влизал някой като Дарв, върви право при г-н В и докладвай за буболечката. Запомни: ти не знаеш нищо, не си виждала нито мен, нито Окланд. Това е най-уместното нещо, което можеш да направиш. Той ще се престори, че нищо не знае за това, ще се извини и следващия път ще бъдат по-внимателни.
— Добре. И какво ще правя после?
— Ще се стегнеш, ще си вършиш работата и ще се преструваш, че нямаш вести от мен. Ще се свържа с теб веднага щом мога.
— Къде ще ходиш?
Погледнах я дълго и мълчаливо. Тя ме разбра. Кимнах.
— Чудя се — започна… — Има Нещо Друго все пак. Дали той го знае?
— Не мисля — отговорих й аз. — Той го смята само за лош сън. И няма причини да мисли по друг начин. Но виждаш го как изглежда. Трябва да разбера. Окланд няма да може да се справи сам.
— Бъди внимателен, Старк.
— Обещавам. Още нещо. Звънни на Джи преди да се прибереш и му кажи къде отивам.
— Ще си спомни ли коя съм?
— Той помни.
В този момент чухме писък от всекидневната. Отворих вратата. Окланд се мяташе в съня си. Лицето му бе зачервено, дишаше тежко и на пресекулки. Побързах да го събудя. Някой позвъни долу на входната врата и Зенда натисна копчето да пусне момичето с пицата. Разтърсих Окланд няколко пъти, преди да се събуди. Той подскочи с широко отворени очи. Пелтечеше нещо неразбрано. Отново го сръгах. Този път очите му ме фокусираха, ужасени и призрачни.
— Къде беше? — попитах го бързо. Действащия само фъфлеше и заекваше. Отново го раздрусах, този път по-силно. — Това е третият въпрос. Важно е.