Читать «Само напред» онлайн - страница 117

Трима от първите съученици на Окланд бяха мъртви. Двама бяха остарели, един бе убит от падащо куче. Последното звучеше интригуващо. От останалите тринайсет всички, освен двама бяха, в Центъра. Други двама се бяха прехвърлили в Нацисткия. Минах към последния му клас. Само един от прехвърлилите се бе останал в същия клас. Може би мъжът, когото търсех, се казваше Спок Белрип.

Грабнах си палтото. Имах чувството, че Белрип бе помогнал на Окланд да влезе в Стабилния, свит в могъщия компютър. За да го направи, значи са били доста добри приятели. Ако имаше някой, способен да ми помогне да науча повече за Окланд, това трябваше да е той.

* * *

Отне ми близо шест часа да стигна до портала на Нацисткия. Ще ви спестя детайлите. Не можех да рискувам да мина през портала на Цветния. Нямаше да се учудя, ако вардеха стражи на АИЦ. Затова слязох на предишната спирка и влязох в Дебелия Квартал по друг път. Дори напуснах блока си по най-предпазливия начин — през покрива. Преминах безстрашно още няколко сгради, преди да сляза потайно по един авариен изход на улицата и да се слея с утринната тълпа. Дебелия Квартал е сравнително нов. Там хората живеят, незасегнати от изискванията за добър външен вид. Тези, които не влизат в стереотипите за елегантност и привлекателност, отиват там. Освобождават се от тягостното чувство да се самосъжаляват. Това е страхотна идея, но тъй като изглежда, че всеки, който живее там, спазва диета, не мисля, че има резултат. До такава степен са против стереотипите в останалите квартали, че дори не си поправят влака. Сигурно си мислят, че така ще го насилят да приеме стереотипа на полезен транспорт.

Влизането в Нацисткия е относително лесна работа. Не е абсолютно свободен за всички като Цветния или като Кварталите за развлечения, но не е и недостъпен. Просто трябва да можеш да назовеш пет известни компютърни програматора и четири основни субатомни частици и да демонстрираш лек интерес към записване на влакове. Изобщо не се интересувам от последното, но знам какво да кажа. Мога да се справя.

Подариха ми карта и ми пожелаха приятно прекарване в Квартала. Веднъж като минах портала, аз включих картата и потърсих адреса на Белрип. Бях само на половин миля от него. Реших да повървя пеша. Най-популярното занимание за хората през свободното им време в Нацисткия бе стоенето край влаковете и отбелязването на поредния номер на вагоните. Като изключим ужасната скука на подобно занимание, аз лично се забавлявам да наблюдавам групичките дребни мъже и жени в бели палта как се взират във влака и си водят бележки.

Всъщност, картите са готини. Мисля, че трябва да ги въведат навсякъде. Представляваха малка платка, около шест квадратни инча, с екран върху нея. Когато се движиш, показва малка дигитална карта на областта, където се намираш, казва ти какво се продава във всеки магазин, който подминаваш, кой живее в близкия блок и коригира информацията на всеки ъгъл. Ако търсите определено място, екранът ви показва червена линия, която да следвате и ви шепне кога да завиете. Аз поисках направление за къщата на Белрип. Тръгнах по чиста улица. Нацисткия е изключително чист Квартал. Имат всякакви дроидчета, които щъкат насам-натам постоянно и почистват всичко.