Читать «Фюри» онлайн - страница 197

Лорън Донър

Фюри задъвка долната си устна.

— А какво ще кажеш за деца? Иска ми се да бих могъл да ти дам, но не съм в състояние. — Тъга изпълни очите му. — Много съжалявам.

— Недей. Ти искаш ли да имаме?

Сърцето на Ели пропусна един удар при мисълта малко копие на Фюри да тича из къщата. Обзалагаше се, че ще бъде едно очарователно бебе, но знаеше, че никога няма да се случи.

— Бих искал. — Фюри я притисна силно до гърдите си. — Но преди всичко желая теб. Всичко, което има значение за мен, е, че сме заедно, за което съм ти благодарен, Ели. Винаги ще бъдеш повече от достатъчна, за да ме правиш щастлив.

— И аз бих искала няколко малки дребосъчета. — Тя му се усмихна. — Все ще го постигнем по някакъв начин. Триша и Тед са страхотни лекари, които са в състояние да намерят метод, за да поправят щетите, които са ти били нанесени. Ако не, винаги можем да си осиновим. Съществуват много варианти. Но съм съгласна и никога да нямаме деца.

Той кимна с глава.

— Поне можем да говорим с докторите. За първи път в живота ми няма да имам нищо против да ме изследват и дупчат. Никога не съм вярвал, че ще кажа тези думи, след всичко, което изтърпях в килията.

Сърцето на Ели почти замря при спомена за тяхното минало и срещата им.

— Ще можеш ли някога да ми простиш за това, което ти причиних?

Той срещна погледа й и го задържа.

— Дори не трябва да ме питаш. Отдавна съм ти простил. Ти направи това, което трябваше, за да спасиш всички нас.

Тя се усмихна.

— Благодаря ти.

Усмивката му бе колеблива.

— Уверена ли си, че няма да съжаляваш за постъпката си днес? Сигурна ли си, че го желаеш? Искам да бъде перфектно за теб.

— Хей — прошепна Ели. — Недей да изглеждаш тъжен. Да бъда с теб ме прави толкова щастлива, колкото никога не съм била през живота си. Колко пъти трябва да ти повтарям, преди да ми повярваш? Обичам те. Ако имаш понятие, колко щастлива ме правиш, дори не би помислил да ме питаш. Уверена съм, че точно това искам и точно по този начин, защото го правя с теб.

Вратата на конферентната зала се отвори и Ели обърна глава, за да погледне назад. Джъстис влезе, следван от група хора. Ели се усмихна на познатите лица.

— Сигурна ли си, Ели? Бихме могли да изчакаме и да планираме нещо по-хубаво, по-традиционно.

Тя срещна погледа му.

— Казах ти. Не ме интересува къде ще го направим и как, Фюри.

— Не искам нещо да се обърка — изръмжа Фюри. — Без стрелци и без луди медицински сестри.

Ели прехапа здраво устни, за да не се засмее. Той изглеждаше толкова сигурен, че нещо ще се обърка.

— Именно затова решихме да го направим днес и само няколко от поканените са осведомени. Никой не може да обърка нещо, което не очаква.