Читать «Фюри» онлайн - страница 186

Джъстис остана до вратата, като внимателно оглеждаше Фюри.

— Това не е добре, Тед. Миризмата му не е същата, както когато вземаше лекарствата преди няколко дни.

Докторът кимна.

— Знам. Тези симптоми не са от медикаментите, които му предписахме.

— Какво става? — Ели погледна към двамата мъже.

— Лекарствата, които ние дадохме, не трябваше да му действат така. — Тед коленичи до Фюри и Ели. Отвори чантата и погледна към нея. — Необходимо е да му взема кръв. Предполагаме, че медицинската сестра му е дала нещо друго, което го е накарало да реагира по този начин. Трябва да изтегля малко кръв, за да я изследваме.

Фюри се напрегна и изръмжа, но Ели го стискаше здраво.

— Фюри? Чуй ме. Аз имам теб и ти имаш мен. Те ще ти помогнат, разбра ли? Отпусни се заради мен.

Той кимна срещу корема й.

Джъстис се обърна и заговори тихо на някого, който не се виждаше, в коридора.

— Иди провери нещата на медицинската сестра и къщата. Донеси ни всички медикаменти, които намериш. — Обърна се към Ели. — Как се справя той?

— Справя се добре. Как е Брийз?

— Тревожи се за теб.

— Добре съм.

Ели наблюдаваше как Тед и Триша преглеждат Фюри. Галеше го по гърба, често издаваше нежни, успокояващи звуци, убеждавайки го да остане все така кротък, докато Триша вземаше кръв от ръката му. Той се напрегна и изръмжа няколко пъти, но продължи да се притиска към Ели, заслушан в думите й. През цялото време лицето му остана свряно в корема й.

— Фюри? — заговори тихо Тед. — Как се чувстваш, синко?

— Бесен — прошепна Фюри. — Възбуден. Трудно ми е да мисля. Кожата ми гори. Объркан съм. Толкова много болка. Искам да чукам Ели и ако не го направя, мисля, че ще умра.

Ели се изчерви, но не беше шокирана. Знаеше, че той е сексуално възбуден. Дънките му бяха скъсани и отворени отпред, а скута му се притискаше в бедрото й. Носеше боксерки и тя не можеше да пропусне подутината срещу крака си.

— Възможно ли е да изпитваш кръвожадност? — Тед бръкна в чантата си и измъкна шишенце с бистра течност. След това извади спринцовка и я отдели от стерилната опаковка.

Фюри кимна.

— Отчаяно искам да отхапя нещо.

— Синко, ако не си съгласен, няма да го направя, но мога да ти бия една инжекция? Тя ще те накара да заспиш. Ще пропаднеш за няколко часа и ние се надяваме, че това, което е било вкарано в организма ти, през това време ще престане да действа и ти ще дойдеш на себе си. Ако нещо се обърка, Триша и аз сме тук и ще дойдем веднага.

Страхът сграбчи Ели.

— Не! Тайгър спомена нещо за това как поемането на повече лекарства може да го убие.

Лекарят я погледна мрачно.

— Бяхме загрижени във връзка с друго лекарство, но то не е същото, за което си мислихме, че е бил упоен с него. Напълно съм сигурен, че може да приеме успокоително. Ние ще бъдем тук, ако нещо се случи. — Той вдигна втора инжекция. — Това е медикамент, ако сърцето му спре. Подготвени сме. Но той страда. Трябва да бъде упоен.

Фюри се напрегна силно, след това се отпусна.

— Направи го — изръмжа той. — Не ме оставяй, Ели. — Стисна я здраво.